Министерството на правосъдието излезе с дълго чакан ход срещу т.нар. дела „шамари“

Министерството на правосъдието излезе с дълго чакан ход срещу т.нар. дела „шамари“ – съдебни процеси, използвани не толкова за търсене на справедливост, колкото за натиск и сплашване на журналисти и активни граждани. С нов законопроект институцията предлага първите реални гаранции в България срещу този тип злоупотреби със съдебната система, пише Mediapool.

Т.нар. SLAPP дела (Strategic Lawsuits Against Public Participation) отдавна са проблем в Европа, а у нас също набират скорост. Често те са насочени срещу медии, които си позволяват да критикуват властта или да разследват чувствителни теми. Типичен пример е искът за 1 милион лева, заведен от „Лев инс“ срещу Mediapool – заради публикация, цитираща позиция на финансовия министър относно застраховката „Зелена карта“. Под постоянен обстрел от подобни дела е и разследващата платформа Bird.bg.

Един от най-тежките ефекти от тези дела е възможността съдът да наложи запор върху сметки още в началото на процеса. Това може да доведе до сериозни финансови щети – дори фалит на медии или срив в личния живот на журналисти, още преди да има окончателно съдебно решение.

С новия законопроект се въвежда механизъм, който да позволи на съда да „реже в зародиш“ подобни дела. Ако стане ясно, че искът има за цел сплашване, а не защита на реално нарушени права, съдът ще може да го прекрати още в началото.

Журналисти и активисти ще получат правото да поискат ранно прекратяване на дела срещу тях. Съдът ще трябва да се произнесе в рамките на седмица. Ако прецени, че искът е очевидно неоснователен, дава кратък срок на ищеца да го аргументира. Ако това не се случи или аргументите са слаби – делото приключва още в закрито заседание.

Освен това съдът ще може да прекратява дела и на по-късен етап, ако установи, че те не защитават законни интереси, а целят натиск върху публичната позиция на ответника.

В законопроекта са разписани и конкретни признаци за „шамар“ дела – като неравнопоставеност между страните, прекомерно високи искове, множество паралелни дела по една и съща тема или координирани правни атаки.

Съдиите ще трябва да проверяват и за допълнителен натиск – включително заплахи, медийни атаки, политическо или икономическо влияние, както и опити за дискредитиране или изнасяне на лична информация за журналистите.

Като ключова мярка се въвежда и ограничение върху обезпеченията – съдът няма да може да допуска запор на имущество или сметки по такива дела, ако няма сериозни писмени доказателства.

България всъщност вече изостава с прилагането на европейската директива 2024/1069, която цели именно борба със SLAPP делата. С този законопроект страната прави опит да навакса закъснението и да защити по-добре свободата на словото.