Над половината млади българи живеят в пренаселени домове

България е на трето място в Европейския съюз по дял на населението, което живее в пренаселени жилища. През 2025 г. този показател у нас достига 35% при средно 16,8% за ЕС. Това показват данни на Евростат, цитирани от „Сега“.

По-висок дял на пренаселеност е отчетен единствено в Румъния и Латвия. Средното равнище за ЕС остава почти непроменено спрямо 2024 г., когато 16,9% от европейците са живели в пренаселени жилища.

Според методологията на Евростат едно жилище се определя като пренаселено, когато домакинството не разполага с достатъчно стаи спрямо броя и състава на обитателите. Изискванията включват отделна стая за домакинството, за всяка двойка, както и за пълнолетните необвързани лица. Предвидени са и правила за броя на стаите според възрастта и пола на децата.

Особено висок е делът на младите хора у нас, които живеят в пренаселени домове. През 2025 г. той достига 52,6% сред българите на възраст между 15 и 29 години. По този показател България отново е на трето място в ЕС след Румъния с 60,4% и Латвия с 54,9%.

Средно за Европейския съюз 26,9% от младите хора живеят в пренаселени жилища. Най-ниски са стойностите в Кипър – 3,5%, Ирландия – 7,4%, и Малта – 7,7%.

Данните показват и зависимост между възрастта и пренаселеността. В ЕС делът на младите хора, живеещи в такива жилища, намалява от 30,1% при 15–19-годишните до 28,7% при 20–24-годишните и 21,8% при хората на възраст 25–29 години.

В България младите напускат дома на родителите си средно на 27 години. За ЕС средната възраст е 26,3 години. Най-рано младежите се отделят от родителите си във Финландия – на 21 години, а най-късно в Хърватия – на 31 години.