Не са милиони, спокойно: ДПС брои охраната на Пеевски „на око“

ДПС реши да внесе яснота по един наистина парещ въпрос: колко струва охраната на Делян Пеевски.

От партията уверяват – спокойно, хора, не са милиони. Само четирима души. Само. Четирима.

И малко заплати. Е, до 4000 лева на месец за офицерите и около 3000 лева за сержантите. Но това, по думите на ДПС, било „лесна аритметика“.

Да сметнем „лесната аритметика“

По информация, получена от Националната служба за охрана, която, разбира се, не може да каже нищо конкретно, защото всичко е класифицирано, излиза следното:

4-ма охранители

средна брутна заплата между 3000 и 4000 лв.

всеки месец

всяка година

Но нека не броим. Защото, както се казва в позицията на „Новото начало“ – „аритметиката оттук нататък е сравнително лесна“. Толкова лесна, че никой не я е направил публично.

С НСО в детска градина, църква и джамия - Пеевски при хората в Кърджали (видео)

Не е само Пеевски, спокойно

От ДПС напомнят, че през август 2023 г. НСО е охранявала още няколко „застрашени от чужди служби“ политици – Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Бойко Борисов. Всичко това се случва по време на легендарната „Сглобка“, за която Пеевски вече откри и „Музей“ в парламента.

Очевидно – когато историята е абсурдна, експонатите идват сами.

А колата?

Колата, уверяват от ДПС, не е на НСО.

Колата е на партията.

НСО просто я ползва.

Безплатно.

По договор.

Законно.

С други думи – Пеевски не се вози в държавна кола. Държавата се вози в партийна.

Когато политиците започнат да обясняват разходите за държавна охрана с фрази като „лесна аритметика“, обикновено означава едно: не питайте за сметката. Случаят с охраната на Делян Пеевски е показателен пример как прозрачността у нас се подменя с думи, а не с цифри.

Според официалната партийна версия, четирима служители на НСО охраняват Пеевски, а заплатите им били „средно“ между 3000 и 4000 лева. Толкова. Точка. Оттук нататък обществото е поканено само да вярва, не и да знае. Колко струва охраната годишно? Колко струват автомобилите, горивото, смените, извънредният труд, логистиката, командировките? Това вече било „класифицирано“.

И тук възниква основният проблем: когато публичен ресурс се харчи в името на личната сигурност на политик, обществото има право на конкретика, а не на риторика. Да, заплахите може да са реални. Да, основанията за охрана може да са основателни. Но това не отменя нуждата от отчетност.

Когато една партия защитава разходи с подигравателен тон към критиците и приключва дебата с вицове, това не е прозрачност – това е бягство от отговорност. А когато държавната охрана започне да изглежда като партийна привилегия, доверието в институциите неизбежно пада.

Защото в крайна сметка проблемът не е колко струват четирима охранители.

Проблемът е, че в демокрацията „лесната аритметика“ трябва да се показва, а не да се крие зад гриф „секретно“.