Новият регистър в България не спира педофилията, а само я отчита (видео)

От началото на годината в България действа регистър на осъдени педофили, но ефективността му е под въпрос. Психолози и юристи критикуват мярката като откъслечна и административна, без реална превенция и контрол. Няма публични данни колко хора фигурират в регистъра, а доказването на подобни престъпления у нас остава изключително трудно, пише NOVA.

Майка разказва как 12-годишно ѝ момиче, попаднало в капана на 50-годишен мъж чрез TikTok. „Той я е последвал. В началото и казал, че е на 13, после беше станал на 15, после беше на 18”, разказва майката. 18-годишният обаче се оказва на 50. Само две години по-голям от бащата на момичето. „Другото, което ме шокира, беше, че говори на религиозни теми. И то с часове. И се затваря в стаята сама. До такава степен я е манипулирал. Тя се чувстваше длъжна да му отговаря на теми за религии, приятелство, любов, секс да говори с едно 12-годишно дете. Теми като, че съществува рай и ад, че Господ повелявал, че можеш да спиш до голо момиче, което е само на 10, че Господ обича всички свои деца, няма значение възрастта, за любовта няма граници. И после си каза, че му е казала къде живее, в кое училище ходи, програмата си за деня, как се прибира, от къде се прибира, че харесва танци, че остава да спи понякога при баба си… А той е казвал, че ние искаме да отнемем нейното щастие, че ние не искаме да я направим щастлива. Че той е единственият, който може да я направи щастлива”, споделя още жената.

Съдът реши дали да остави в ареста учителя, обвинен в педофилия

ГДБОП се намесва и мъжът е арестуван. Би трябвало да е част от чисто новия регистър на педофилите, но не е ясно обаче колко още души са част от списъка.

Междувременно граждански групи сами създават капани за педофили в интернет, разкривайки ужасяващи разговори с възрастни мъже, които умишлено търсят контакт с малолетни.

Криминални психолози подчертават, че списъкът сам по себе си не е достатъчен – липсват задължителна терапия за осъдените, постоянен контрол след освобождаване и реални рестрикции, каквито съществуват в други европейски държави. В същото време, граждани са принудени сами примамват и изобличават потенциални насилници в интернет, докато държавата мълчи.

Историите на деца, попаднали в ръцете на насилници, са болезнена реалност, в която институциите често закъсняват. Регистър без реална санкция, без обществен достъп, без ограничения за осъдените и без терапевтична грижа, е половинчата мярка, а половинчати мерки не пазят децата ефективно.