Общинари и агенции потвърждават, че Пета градска в ощетена от поръчката за наем на ПЕТ скенер - болницата отрича

Комисията по здравеопазване и социални дейности в Столичния общински съвет проведе извънредно заседание заради разследване на „Капитал“, разкриващо, че Пета градска болница „Княгиня Клементина“ може да плати над 25 млн. лв. за наем на ПЕТ скенер – три пъти повече от цената му за закупуване.

Разследването показва, че условията по обществената поръчка ощетяват болницата и фактически я обвързват с конкретен частен доставчик – лаборатория „Полискан“, основана от д-р Надежда Стоева, сестра на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. В момента собственик е „Топ хоспитал сървис“, но управлението на болничното отделение и частната фирма се преплитат – сегашният управител на лабораторията Тошко Петров е и началник на Отделението по нуклеарна медицина.

Агенцията за обществени поръчки вече е върнала документацията няколко пъти, констатирайки сериозни нередности: дискриминационни условия, абсурдна методика за класиране на кандидатите и фиксиран процент печалба за болницата (20%), който дори намалява приходите ѝ.

В хода на заседанието Борис Бонев („Спаси София“) поиска прекратяване и изцяло нова процедура, без възможност за частни пациенти и с увеличен дял за болницата. Диана Тонова (БСП) подчерта, че поръчката е остаряла и лимитира ползването на апарата до 7 часа дневно, а Саад Алуани (ПП-ДБ) постави въпроса за конфликт на интереси и предложи болницата да вземе заем за собствен скенер, който би се изплатил за 2–3 години.

Защитници на договора, сред които Ваня Тагарева (ГЕРБ-СДС), настояха, че болницата има „чист приход“ от 1,5 млн. лв. годишно и че атаката е политическа.

Новият директор д-р Любомир Денчев призна за устна договорка с „Полискан“ за по-висок процент за болницата (35%), но не отговори на въпросите за конфликта на интереси. Окончателното становище на АОП се очаква до 5 септември, когато ще стане ясно дали поръчката ще бъде спряна или „санирана“.

Този случай показва колко лесно обществените поръчки могат да бъдат превърнати в инструмент за частни интереси, особено в сферата на здравеопазването, където залогът е животът на пациентите. Докато общинска болница плаща десетки милиони за чужд апарат, вместо да инвестира в собствен, публичният ресурс изтича, а зависимостта от частни структури се задълбочава. Време е за пълна прозрачност и реален контрол върху договорите в здравната система – защото иначе обществото плаща, а печели някой друг.