Огромна санкция за България по Плана за възстановяване и развитие заради неизпълнени реформи

Европейската комисия официално задържа изплащането на 152 милиона евро за България поради неизпълнение на два критични етапа от договорените реформи. Оценката на Брюксел е категорична: страната ни не е постигнала задоволителен напредък в създаването на ефективна Антикорупционна комисия и в реформирането на наказателното производство, включително отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Въпреки че ЕК одобри по-голямата част от плащането по ПВУ (общо 1,6 млрд. евро), тази сума остава блокирана като санкция за липсата на реални законови промени.

Българските власти са били информирани за негативната оценка още на 1 декември, като на 3 декември София е потвърдила, че няма забележки към констатациите на Комисията. Това е поредният случай на „замразяване“ на средства, след като през ноември бяха спрени други 214,5 милиона евро по сходни причини. България разполага с шест месеца, за да приложи необходимите мерки и да отпуши плащането на задържаните средства, в противен случай рискът от окончателна загуба на парите става реален.

Коментарът на „Господарите“

Брюксел отново ни удари през пръстите, и то точно там, където най-много боли – по джоба. Оказва се, че „усвояването“ на евромилиардите не е толкова лесно, когато отсреща искат нещо толкова „екзотично“ за нашите политици като реална борба с корупцията и работеща прокуратура. Задържаните 152 милиона евро са цената на поредното имитиране на реформи и безкрайното „прехвърляне на топката“ в парламента.

Най-забавното в цялата ситуация е, че нашите власти дори не са се опитали да спорят с ЕК – съгласили са се с негативната оценка само за два дни. Явно и в София знаят, че Антикорупционната комисия съществува повече на хартия, а отчетността на главния прокурор си остава мираж. Сега имаме шест месеца да си „напишем домашното“. Въпросът е дали политическата ни класа има волята да го направи, или ще продължим да губим милиони, докато се преструваме, че реформираме системата. Защото накрая сметката за тази институционална немощ я плащаме всички ние, а не тези, които бавят законите.