Подписват Рамковия договор с НЗОК - потърпевши от недомислиците в него са и пациенти, и медици

С подписването на анекса към Националния рамков договор (НРД) между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) влизат в сила редица промени, които засягат както болниците и лекарите, така и пациентите. Документът предвижда повишено финансиране по определени направления, облекчен достъп до диагностични процедури и разширяване на профилактичните дейности. Въпреки това, част от исканията на съсловните организации – особено тези, касаещи заплатите на медицинските специалисти – остават без конкретно решение.

Повече средства за болниците и профилактиката

Една от основните промени в анекса е увеличението на стойността на клиничните пътеки с около 20%, считано от 1 март 2025 г. Това се очаква да подпомогне особено общинските и областните болници, които през последните години изпитват сериозни затруднения при покриването на разходите за персонал и поддръжка на базата. По-високите цени би трябвало да доведат до по-добро заплащане на лекарите и да подобрят условията за работа в болничния сектор.

Успоредно с това се предвиждат конкретни стъпки за подобряване на достъпа до профилактика и ранна диагностика. Сред тях са разширяване на скрининговите програми за рак на гърдата и простатата, както и облекчен достъп до високоспециализирани изследвания като ядрено-магнитен резонанс. Изследвания като гастроскопия и колоноскопия вече ще могат да се извършват амбулаторно или в рамките на еднодневна хоспитализация, без необходимост от многодневен престой в болница.

Тези мерки се посрещат положително от част от болничните мениджъри и пациентски организации, които отдавна настояват за по-достъпна диагностика и превенция. Очакванията са, че така ще се намали натоварването върху спешната помощ и ще се откриват заболявания в по-ранен и лечим стадий.

Оставащите неравенства – медицинските сестри извън системата

На фона на добрите новини за болничните структури и профилактиката, анексът не решава един от най-острите проблеми в системата – липсата на реална възможност медицинските сестри и акушерките да работят самостоятелно, с финансиране от НЗОК.

Въпреки многократните настоявания на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, анексът не предвижда механизъм за директно договаряне между медицински сестри и Здравната каса. Така те остават зависими от договори с лични лекари, каквато възможност съществува и в момента, но на практика почти не се използва.

Това означава, че редица услуги – като превръзки, домашни посещения, рехабилитация или поставяне на инжекции – ще продължат да се заплащат директно от пациентите, особено в случаите, в които няма личен лекар, който да ги поеме.

От МЗ и НЗОК заявиха, че за да се промени този модел, е необходимо изменение в законодателството. В същото време БЛС изрази резерви към идеята медицински сестри да получат статут на самостоятелни здравни доставчици, предупреждавайки, че това може да доведе до източване на кадри от болниците към индивидуална практика.

Спорната тема за заплатите – обещания без гаранции

Един от най-чувствителните въпроси, свързани с анекса, е темата за заплатите на медицинските специалисти. Исканията на синдикатите са ясни – въвеждане на минимални основни заплати в размер на 2 000 лв. за лекари, 1 500 лв. за медицински сестри и 1 200 лв. за санитари.

Въпреки че повишението на цените на клиничните пътеки създава предпоставки за увеличение на заплатите, в анекса не се съдържат конкретни механизми, които да гарантират, че средствата ще достигнат до медицинския персонал. Решението за разпределение на допълнителния ресурс остава в ръцете на болничните директори, което поражда притеснения за възможна неравнопоставеност между различните лечебни заведения.

Представители на медицинските сестри вече предупредиха, че без законово фиксирани прагове, увеличението на пътеките може да се окаже "икономическа илюзия" за мнозина на терен. Проблемът е особено остър в малките болници и в периферията, където дори при допълнително финансиране, средствата не достигат за адекватни възнаграждения.

Заключение

Новият анекс към Рамковия договор носи реални подобрения – по-добро финансиране за болниците, разширен достъп до скъпи диагностични процедури, акцент върху профилактиката. Но същевременно продължава да отлага решаването на два от най-острите проблема в системата: неравностойното положение на медицинските сестри и липсата на нормативно уредени заплати за медицинския персонал.

Така, докато една част от системата получава повече пари и възможности, друга – не по-малко важна – остава на ръба на пренебрежението. И въпросът „къде отиват парите“ ще продължи да виси над здравеопазването, поне докато не бъде гарантирана реална справедливост в разпределението на ресурсите.