Полицията в Хасково се оплака, че 22 души са атакували районното по време на протеста - не се оплака обаче от причината за гнева им

След потресаващото убийство на 18-годишната Магдалена Русева, Хасково не замлъкна. Напротив – гласът на улицата се изви с ярост и гняв. Протестите, започнали като зов за справедливост, прераснаха в бурна демонстрация пред районното управление на МВР в Хасково в четвъртък вечер.

МВР съобщи, че са идентифицирани 22 младежи, които са нарушили грубо обществения ред. От тях 17 са непълнолетни – на възраст между 12 и 17 години, включително шест момичета. Те са хвърляли пиратки, камъни, яйца, домати и кофички кисело мляко по сградата на полицията, като действията им са причинили сериозни щети: счупени прозорци, повредени видеокамери, обляна с червена боя фасада и дори свалени улуци.

Протестът започна като мирно събиране на близки и съпричастни към трагедията, но бързо премина границата на гнева. Ескалацията бе предизвикана от усещането за нехайство от страна на институциите – още от първоначалните действия на полицията по издирването на момичето, до репликата на полицейския директор Иван Расоков, че „момичето не е отвлечено“. Именно това изказване отприщи вълната от обществено недоволство, което доведе до оставката на Расоков, поискана и приета от вътрешния министър Даниел Митов.

Паралелно с това, 17-годишният младеж, обвинен за жестокото убийство на Магдалена, остава в ареста с постоянна мярка за задържане. Според прокуратурата, момичето е било умъртвено умишлено – чрез затягане на примка около врата, по особено мъчителен начин. Самият извършител е признал вината си.

След като са снети обясненията на задържаните младежи, те са били предадени на родителите си или върнати в общежитията. Двама пълнолетни също са задържани с полицейска мярка – единият за увреждане на камери, а другият за хвърляне на камъни и боя.

Разследването по случая с вандализма продължава, а материалите ще бъдат предадени на Районна прокуратура – Хасково.

Случаят с Магдалена разтърси цяла България. Но когато институциите закъснеят с действията си, улицата отговаря по свой начин. А понякога този начин крещи повече от всяко мълчаливо възмущение.