Българите все по-често питат изкуствения интелект за здравето си, но пропускат профилактичните прегледи

Все повече българи използват изкуствен интелект, за да търсят информация за здравето си, но когато става дума за лечение, продължават да разчитат на лекарите. В същото време мнозина се чувстват объркани от огромното количество здравна информация в интернет и не са уверени, че могат да разпознаят надеждните източници.

Това показват резултатите за България от международното проучване STADA Health Report 2026, проведено в 20 държави. У нас са анкетирани 500 души на възраст между 18 и 99 години, пише NOVA.

Изкуственият интелект навлиза и в здравните въпроси

Според изследването 64% от анкетираните в България вече използват изкуствен интелект във връзка със здравето си, докато общият резултат за участващите държави е 55%.

Най-често AI се използва за по-добро разбиране на вече поставена диагноза – 28%, както и за профилактика – 27%. Едва 4% разчитат на технологията за поставяне на диагноза.

Около 40% от участниците в България са отворени към консултации с помощта на изкуствен интелект. Доверието им обаче има граници.

Повече от половината – 54%, се притесняват от възможността AI да даде грешна диагноза, а 60% настояват лекарят да има решаваща роля при определянето на лечението.

Много здравна информация, но малко сигурност

Данните показват и друг проблем – 58% от анкетираните у нас се чувстват претоварени от здравната информация, която достига до тях. Само 17% са уверени, че могат да намерят и разберат надеждни източници.

Въпреки широкия достъп до информация едва 22% смятат, че отговорността за собственото им здравно образование е лична. За сравнение, общият резултат за изследваните държави е 43%.

Цели 75% от анкетираните в България очакват лекарите, фармацевтите и медицинските сестри да поемат тази отговорност.

Самолечението също е широко разпространено. Според проучването 93% са готови сами да се справят с поне едно здравословно състояние, най-често настинка или болка. Същевременно 46% се страхуват, че по този начин могат да пропуснат по-сериозен здравословен проблем.

Профилактиката остава на заден план

Изследването откроява и сериозно разминаване между желанието за превенция и реалните действия.

Ако разполагаха с допълнителни 100 евро месечно за здравето си, 32% от анкетираните биха ги използвали за профилактични прегледи и изследвания.

На практика обаче 37% не посещават нито един от наличните профилактични прегледи, а едва 16% преминават през всички.

Само 20% смятат, че профилактиката в България получава достатъчна подкрепа, при общ резултат от 46% за страните в проучването.

Около 44% използват приложения за проследяване на здравето си, но 22% не следят здравословното си състояние с никакъв инструмент.

Българите се страхуват от болестите, финансовите трудности и самотата

Според резултатите 69% от анкетираните у нас определят застаряването на населението и хроничните заболявания като най-голямото здравно предизвикателство пред страната.

Болестите притесняват 73% от участниците, а финансовите затруднения в напреднала възраст – 57%.

Повече от половината се страхуват да не се превърнат в тежест за семейството си, а 51% се тревожат от самотата.

В същото време 55% посочват нездравословния начин на живот и затлъстяването като едни от основните здравни проблеми в България.

Денонощните аптеки също са сред приоритетите

Проучването показва, че 47% от анкетираните биха искали достъп до денонощна аптека с възможност за консултация с фармацевт.

Около 60% предпочитат да купуват лекарства и други продукти без рецепта от физическа аптека, а едва 13% биха се доверили напълно на изцяло дигитална аптека без персонал.

Според изпълнителния директор на STADA България Стефан Динев данните показват, че хората имат желание да се грижат за здравето си, но се нуждаят от надеждни ориентири и подкрепа от медицинските специалисти.