Психично болен тормози цяло село в Плевенско, нападнал дори църквата (видео)

Жители на село Загражден, Плевенско, алармираха пред NOVA за поредица от вандалски прояви, извършвани от предполагаем местен жител с психично заболяване. Последният инцидент включва обир и разрушения в църквата на селото. Хората твърдят, че мъжът, на около 30 години, е заплаха от години – трошил е прозорци на кметството и на частни домове, подпалвал е тревни площи, а преди време дори е избягал с лодка до Румъния.

Според кмета Петрана Георгиева, мъжът редовно е настаняван в психиатрия, но след кратък престой отново се връща в селото без контрол или лечение. Родителите му не полагат грижи за него, а местните се страхуват от агресивното му поведение и заплахите.

Пострадали жители разказват, че мъжът злоупотребява с алкохол, наркотици и тютюн, а институциите не взимат сериозни мерки за овладяване на ситуацията.

Коментарът на "Господарите"

Психично болните не са престъпници, но могат да бъдат опасни, ако са оставени без наблюдение и лечение. У нас обаче грижата за психичното здраве често се изчерпва с „институционализиране при криза“, без реална превенция, интеграция или последваща грижа в общността.

Близките – ако ги има – не са подготвени, често са в бедност или просто се отказват. Системата не предлага помощ, обучение или дори елементарен надзор за хора, които страдат от сериозни заболявания, но не са поставени под запрещение.

Липсата на междуинституционална координация – между социалните служби, полицията, общините и здравната система – води до абсурдни случаи като този: човек, признат за опасен, върнат без надзор, без лечение и без ясен план за действие.

Обществото пък – без подкрепа и информация – се радикализира, страхува се, стигматизира и иска „да се отърве“. Това не е решение, а просто нова форма на отхвърляне.

Ако искаме реална сигурност и хуманност, трябва да поставим психичното здраве като национален приоритет, да създадем действащи механизми за грижа в общността, а не само временни престои в претъпкани и забравени болници. В противен случай, ще продължаваме да четем подобни истории с чувство на безсилие и срам.