Въвеждането на задължителния учебен предмет „Добродетели и религии“ получи подкрепа на първо четене в парламентарната комисия по образованието и науката. На заседанието на 30 септември депутатите одобриха пет от шестте разгледани законопроекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Отхвърлено беше предложението на „Продължаваме промяната“ за предмет „Добродетели и ценности“.
Разгледаните проекти са внесени от „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Възраждане“ и „Демократична България“. Предложенията обхващат различни теми, сред които религиозното образование, езиковата подкрепа за учениците и мандатността на училищните директори.
Най-сериозни дискусии предизвика идеята за новия предмет. Различните законопроекти предвиждат той да включва алтернативни програми по православие, ислям или неконфесионално обучение. Докато някои предложения залагат на въвеждането му още през учебната 2027/2028 г., други предвиждат това да стане от 2028/2029 г.
Според вносителите на проектите с религиозно съдържание предметът трябва да осигури базисна религиозна грамотност, без да налага определена вяра. Представители на Българската православна църква също подкрепиха идеята, като подчертаха, че обучението трябва да запознава децата с религиозните традиции, а не да ги индоктринира.
От „Продължаваме промяната“ обаче предложиха различен подход. Техният проект предвижда предметът да се казва „Добродетели и ценности“ и да поставя акцент върху общочовешките ценности, без конфесионално обучение.
Освен религиозното образование депутатите обсъдиха и разширяването на езиковата подкрепа за деца, които не владеят достатъчно добре български език. По темата има принципно съгласие, но представители на образователни организации предупредиха, че прилагането на новите мерки ще изисква ясна методика, подготовка на учителите и допълнително финансиране.
Директорът на 134. СУ Весела Палдъмова посочи, че езиковите затруднения не се срещат само при деца с различен майчин език. Според нея проблемът съществува на различни нива в образователната система.
Представители на учителски организации също настояха за достатъчно време за подготовка. Сред поставените въпроси бяха начинът за оценяване на езиковото ниво на децата, подготовката на учебниците и осигуряването на необходимите специалисти.
Депутатите заявиха готовност предложенията да бъдат преработени между първо и второ четене, като бъдат взети предвид становищата на Министерството на образованието и науката и заинтересованите организации.
Приемането на законопроектите в комисията не означава, че промените вече са окончателно одобрени. Предстои разглеждането им и в пленарната зала, както и последващо гласуване.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!