Руската централна банка се опълчи на Кремъл заради конфискувани от държавата активи

Руската централна банка е постановила, че държавата е нарушила правата на миноритарните акционери при някои от последните си одържавявания на частни активи, свързани с войната в Украйна. Това съобщава Reuters, позовавайки се на източници от финансовите среди в Москва. Според агенцията това е първият сериозен знак за недоволство сред част от руския елит срещу начина, по който се извършва национализацията.

През последните две години, в контекста на конфронтацията с Запада, десетки милиарди долари в активи на чуждестранни инвеститори и руски олигарси са преминали под държавен контрол. Но сред технократите и пазарно ориентираните фигури в системата на Кремъл се засилва притеснението, че Русия се връща към съветски модел на управление, при който всички ресурси се насочват към военните цели в Украйна.

Три независими източника от Централната банка и Московската борса (MOEX) потвърждават пред Reuters, че борсата е подала официална жалба срещу действията на правителството по национализацията на златодобивната компания UGC (Uzhuralzoloto Group of Companies). Според жалбата държавата не е изпълнила законовото си задължение да предложи изкупуване на акциите на дребните акционери – нещо, което Централната банка признава като нарушение на закона и изисква от Агенцията за държавна собственост да поправи.

„Действията на държавата подкопават последните остатъци от правото на частна собственост в Русия“, казва един от източниците, пожелал анонимност.

Юристи потвърждават, че руският закон задължава всеки нов собственик на над 30% от публично дружество да отправи оферта за изкупуване на останалите акции в рамките на 35 дни, без изключение за държавата.

UGC, която направи едно от най-големите първични публични предлагания (IPO) в Русия през 2023 г., има около 10% частни инвеститори. Сега те твърдят, че инвестициите им са обезценени, а сигналът от централната банка подкопава доверието на пазара.
„Кой ще купува акции след това? Дългосрочната вреда за икономиката е много по-голяма от краткосрочните ползи от конфискуваните милиарди“, коментира един от тях.

От началото на войната Москва е конфискувала активи за около 50 млрд. долара, включително собственост на западни компании като Danone и Carlsberg, както и руски дружества, обвинени в корупция или „неефективно управление“. Това е най-голямото преразпределение на собственост в Русия от 90-те години насам, когато държавните активи бяха продадени на безценица.

Председателят на борда на Московската борса и бивш заместник-управител на Централната банка Сергей Швецов също отправи необичайна публична критика:

„Държавата трябва първо да спазва собствените си правила. В момента това не се случва, особено що се отнася до публичните компании, в които тя има дял“.

Швецов предупреди, че подобни действия засилват т.нар. „руска отстъпка“ – спад на пазарната стойност на руските компании заради липсата на доверие, което допринася за понижение от около 30% на борсовия индекс от началото на 2022 г.

Според Reuters правителството няма заделени средства за компенсиране на акционерите, затова се обмисля ускорена продажба на конфискуваните активи. Нов указ на президента Владимир Путин позволява бързи сделки, като вероятен купувач на UGC се посочва медният гигант UMMC, готов да плати около 100 млрд. рубли (1,23 млрд. долара) до края на октомври.

Първият заместник-председател на Централната банка Владимир Чистюхин предупреди, че сегашното отношение към частната собственост ще отблъсне чуждестранните инвеститори, дори след евентуален край на войната.

📉 Случаят с UGC разкрива вътрешни противоречия в руския елит – между онези, които искат пълна мобилизация на икономиката за войната, и тези, които предупреждават, че без правова рамка и инвеститорско доверие, Русия ще плати висока цена за краткосрочния контрол.