Съдия Цариградска настоява да се провери кой е следил магистрати и с какъв резултат

Съдия Владислава Цариградска призова институциите да извършат цялостна проверка на всички случаи, в които срещу магистрати са използвани специални разузнавателни средства (СРС), без това впоследствие да е довело до обвинения или осъдителни присъди.

Повод за искането са публикуваните документи от разследването #КорупцияЛийкс, които показват, че десетки съдии и прокурори през годините са попадали в искания и разрешения за подслушване и наблюдение.

Цариградска предлага осем конкретни мерки, сред които анализ на всички случаи на използване на СРС срещу магистрати от времето на аферата „Красьо Черния“ до днес, проверка кои институции са инициирали подслушванията, какви резултати са дали те и дали въобще е имало достатъчно основания за започването им.

Съдията настоява още да се установи дали съдебният контрол върху тези разрешения е бил реален, дали събраните материали са унищожени според закона и дали засегнатите лица са били уведомени, когато срещу тях не са последвали обвинения.

Според нея особено важно е да се изясни дали чрез събраната информация не са били създавани механизми за влияние, натиск или шантаж върху представители на съдебната власт.

В публикация в социалните мрежи Цариградска предупреждава, че най-голямата опасност не е прякото указание към съдия как да реши дадено дело, а създаването на среда, в която магистратите знаят, че за тях може да съществува компрометираща информация или архиви, които да бъдат използвани срещу тях. Според нея това поражда т.нар. „охлаждащ ефект“, който застрашава независимостта на правосъдието.

Коментарът на "Господарите"

Искането на съдия Цариградска засяга един от най-чувствителните въпроси в правовата държава – кой контролира контролиращите.

Подслушването е сред най-тежките инструменти, с които разполага държавата. Ако то се използва за разследване на престъпления, това е част от работата на институциите. Ако обаче се използва за събиране на компромати, натиск или изграждане на зависимости, проблемът вече не е индивидуален, а системен.

Особено тревожен е въпросът колко магистрати са били следени без впоследствие да бъдат обвинени в каквото и да било. Ако подобни случаи са много, обществото има право да знае дали става дума за неуспешни разследвания или за практика, при която СРС се използват като инструмент за влияние.

Затова призивът за пълна проверка не е само въпрос на защита на магистратите. Той е въпрос на доверие в цялата съдебна система.