Сърбия протестира, но Европа мълчи

В сърцето на Белград, между президентството и парламента, палатки и мълчание съжителстват. Там се намира т.нар. „контралагер“ – символ на опита на властта да заглуши студентските протести, които вече седем месеца разтърсват Сърбия. Докато полицията толерира лагеруващите провокатори, които често заплашват репортери и минаващи граждани, истинските протестиращи студенти са маргинализирани, демонизирани и насилствено потискани.

А Европа? Европа мълчи.

От трагедия към отпор

Протестната вълна започва след трагичен инцидент в Нови Сад, където рухнал покрив на жп гара отнема живота на 16 души. Смъртта им става символ на дълбоко вкоренената корупция и институционален разпад. Месеци наред студенти организират шествия, блокират университети, тръгват към Брюксел и Страсбург с призив за внимание от ЕС. Но техните послания се губят в тишината от Брюксел.

Студентите – глас на промяната

Протестиращите искат избори, справедливост и край на безконтролното управление. Те отхвърлят както правителството на Александър Вучич, така и традиционната опозиция, и се стремят към нова форма на гражданска демокрация. Въпреки това, отговорът на управляващите е репресия, манипулации и атаки в контролираните медии. Вучич описва протестите като чуждестранен заговор и обвинява младежите в алчност и антидържавност.

ЕС гледа встрани

Макар Сърбия да е официален кандидат за членство в ЕС, европейските институции и водещите държави остават пасивни. Нито Европейската комисия, нито ключови лидери като Еманюел Макрон критикуват репресиите. Вместо това, Вучич редовно договаря с тях оръжейни сделки и инфраструктурни проекти, включително метрото в Белград. За разпадащата се демокрация в страната – мълчание.

Гражданско неподчинение като последна надежда

Без лидер, без йерархия, но с ясна цел, студентското движение се готви за следващата стъпка – вълна от гражданско неподчинение. Обществото вече е събудено – според анкети, две трети от гражданите подкрепят протестите. Но докато ЕС продължава да гледа встрани, надеждите за демократична промяна остават в ръцете на самите сърби.

В една Европа, която твърди, че защитава демократичните ценности, мълчанието пред случващото се в Белград звучи оглушително.