На 24 юли, един от най-горещите дни на лятото, Маринела Неофитова предприема пътуване с бърз влак 4610 от София за Русе – и попада в абсурден капан на безхаберие, липса на елементарни условия и безотговорност от страна на БДЖ. Вместо с бърз влак, пътниците се оказват в подвижен инкубатор, в който температурата достига 58 градуса, а прозорците почти не се отварят, разказва тя пред NOVA.
Маринела пътува с малко дете, което започва да плаче и да прегрява. В отчаян опит да го охлади, тя го съблича. Възрастни хора се обмахват с вестници и книжки, кондукторът тича с безпомощното „Климатиците отказаха“, а отговорът от националния телефон на БДЖ е… тишина. Никаква реална помощ, никакво пренастаняване, никакъв техник.
Класически абсурд в българския стил: влакове, които не само закъсняват с почти час, но и буквално излагат живота и здравето на хората на риск. В Италия, където живее Маринела, при подобен случай се пращат автобуси или се осигурява друг влак. У нас – поредното „няма какво да направим“. Министърът на транспорта дори оправдава проблема с това, че климатичните системи не били подходящи за българските горещини. Сякаш летата ни са изненада от вчера.
А междувременно – 43 вагона липсват, няма откъде да се вземат нови, затова... ще спрат влакове в по-малко натоварени области, за да "облекчат" претъпканите композиции. Това не е решение, това е прехвърляне на проблема от една релса на друга.
Тази история не е единичен случай – тя е емблема на системното пренебрежение към пътниците в България. Държавните железници години наред тънат в разруха, без план, без отговорност, без човещина. Нормално ли е през 2025 г. да се возим като в парна баня и да молим за помощ, която така и не идва? Не. Това не е транспорт – това е подигравка с хората.
Докога?
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!