Учени предупреждават: Горските пожари в Европа могат да нараснат почти тройно

Изменението на климата може значително да увеличи площите, засегнати от горски пожари в Европа през следващите десетилетия. Според ново международно проучване до края на века изгорелите територии могат да нараснат с до 192%, ако глобалното затопляне достигне около 3,6 градуса по Целзий.

Изследването е публикувано в научното списание Global Change Biology и е ръководено от Майк Билинг от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, пише БТА.

Учените подчертават, че горските пожари сами по себе си са естествен елемент от редица екосистеми и имат значение за биоразнообразието. Проблемът е, че климатичните промени създават все по-благоприятни условия за възникването и бързото разпространение на големи пожари.

Продължителните горещини, засушаването и силните ветрове правят растителността по-лесно запалима и увеличават вероятността огънят да обхване по-големи територии.

Според направените симулации дори при сравнително умерен сценарий, при който глобалната температура се повиши с около 1,8 градуса, годишно засегнатите от пожари площи в Европа могат да бъдат с приблизително 39% повече в сравнение със сегашните средни стойности.

При по-тежък сценарий със затопляне от около 3,6 градуса увеличението може да достигне 192%.

Сред най-застрашените райони учените посочват Централна Европа, големи части от Западна Европа и Средиземноморието. Именно там съчетанието между по-високи температури, продължителни сухи периоди и силни ветрове може да създаде особено опасни условия.

Изследователите обаче отбелязват, че бъдещият мащаб на пожарите няма да зависи само от климатичните промени.

В моделите са включени и фактори като превенцията, ранното откриване на огнища, организацията на противопожарните служби и скоростта, с която се реагира при възникване на пожар.

Резултатите показват, че доброто управление може чувствително да ограничи последствията. При сценарий с глобално затопляне от 1,8 градуса по-ефективните мерки срещу пожарите могат да намалят изгорелите площи с до 92% спрямо сценарий без подобрения в управлението.

Дори при по-тежкия вариант със затопляне от 3,6 градуса ефективната превенция и реакция могат да ограничат засегнатите площи с около 72%.

Това означава, че въпреки негативната климатична тенденция действията на държавите ще имат огромно значение за реалните последствия.

Тревожните прогнози идват на фона на изключително тежкия сезон на горски пожари в Европа през 2026 г.

По данни на Европейската информационна система за горски пожари до 19 август в Европейския съюз са били засегнати около 616 000 хектара, или приблизително 6160 квадратни километра.

За сравнение, средно за предишните 20 години към същата дата изгорелите площи са били около 280 000 хектара.

Това означава, че през настоящата година засегнатата територия вече е повече от два пъти над дългосрочната средна стойност.

Съавторът на изследването Кирстен Тонике посочва пожарите във Франция, Испания и Гърция като пример за това колко бързо комбинацията от високи температури, суша и силен вятър може да изчерпи ресурсите дори на добре организирани противопожарни служби.

Основният извод на учените е, че Европа трябва едновременно да ограничава климатичните промени и да инвестира значително повече в превенция, ранно предупреждение и капацитет за гасене.

В противен случай огромните пожари, които днес се определят като екстремни, могат да се превърнат във все по-често явление през втората половина на века.