Управителният съвет на Национален фонд „Култура“ призна за системни нарушения при раздаването на милиони

Ръководството на Национален фонд „Култура“ (НФК) се оказа в центъра на нов скандал, след като официален протокол от заседание на Управителния съвет на 11 декември разкри сериозни вътрешни конфликти и признания за порочни практики. Повод за напрежението е финансирането на проекти за 2025 г., при което почти една трета от членовете на съвета са изразили остро възмущение от работата на журиращата комисия и правилата за оценка. Въпреки констатираните нередности, включително липса на аргументация за високи оценки, несъответствие между описания и становища, както и неравнопоставеност между участниците, милионите са били отпуснати след прегласуване. Мотивът за това решение е бил единствено страхът от загуба на финансовите средства, като членовете на съвета са определили вота си като компромис, който се прави за последен път.

Инцидентът предизвика вълна от гневни реакции в културния сектор. Организацията „Обединение на независимата културна сцена“ излезе с отворено писмо, в което определя случилото се като доказателство за системен управленски дефицит и настоява за пълна реформа на оценителния модел, ефективен контрол и дори отмяна на текущото класиране. Дейци от сектора и потърпевши артисти посочват конкретни абсурди, при които проекти с множество забележки по бюджета получават пълно финансиране, докато такива с високи рецензии остават в списъка на резервите. Основната критика е насочена към създаването на нелоялна конкуренция между големите държавни институции и независимите артисти, както и към неспособността на Фонда да борави прозрачно с обществените ресурси.

Коментарът на „Господарите“

Това, което се случва в Национален фонд „Култура“, вече не е просто административен хаос, а официално документиран абсурд. Когато собственият ти Управителен съвет признава в протокол, че гласува „от немай-къде“ и прави „компромиси“ с милиони левове, за да не ги загуби, значи системата не просто е счупена – тя е в състояние на клинична смърт. Тук вече не става въпрос за субективни оценки на изкуството, а за признание, че се раздават пари на тъмно, без ясна логика и в разрез с правилата.

Логиката „дайте да раздадем едни пари, за да не ги връщаме“ е най-големият враг на българската култура. Така се подхранва посредствеността и се убива надеждата на независимите творци, които нямат „правилните“ лобита в комисиите. Срамно е членове на Управителния съвет да се оправдават с „кратки срокове“, докато подписват чекове за хиляди левове. Ако НФК продължава да работи като ведомствена каса за избрани, а не като двигател на българското изкуство, то „последната надежда за реформа“, за която говорят в протоколите, отдавна е изгубена. Време е за реална отчетност, а не за поредните протоколни извинения.