Янкулов контрира прокуратурата за скандала с Теодора Георгиева и „Осемте джуджета“

Скандалът около европрокурор Теодора Георгиева и случая „Осемте джуджета“ получи ново развитие, след като правосъдният министър Андрей Янкулов реагира остро на позиция на Прокуратура на Република България.

Повод за реакцията стана официално прессъобщение на държавното обвинение, публикувано като институционална позиция срещу „политически атаки“ по темата за българската и Европейската прокуратура. То дойде след публичните разкрития на Георгиева за предполагаема корупционна мрежа около скандалния лобист Петьо Петров – Пепи Еврото, свързана с ресторанта „Осемте джуджета“, пише NOVA.

В своите изявления Георгиева твърди, че заедно с нея редовен посетител на заведението е била и новоизбраната градска прокурорка на София Емилия Русинова. Впоследствие прокуратурата разпространи данни от досъдебно производство, в които свидетели твърдят, че европрокурорката е получавала по 10 000 лева месечно от Петьо Петров.

В отговор правосъдният министър заяви, че приветства демонстрираната от прокуратурата прозрачност, след като институцията е споделила информация за съществуването на разследване с висок обществен интерес. Според него обаче същият стандарт на прозрачност трябва да се прилага и към всички останали разследвания, свързани с мрежата „Осемте джуджета“, включително такива, засягащи високопоставени магистрати.

Янкулов обърна внимание и на липсата на важни детайли в публикуваната информация – например номер на наказателното производство, името на наблюдаващия прокурор, конкретни дати и актуалния статус на разследването.

Особено притеснение буди и друг факт. В справка на прокурор от Софийска градска прокуратура, изпратена през юни 2025 г. до европейския главен прокурор Лаура Кьовеши от тогавашния и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, се твърди, че съществуват доказателства за „обосновано предположение“ за участие на Теодора Георгиева в корупционно престъпление.

Според документа тя е получавала нерегламентирани суми от по 10 000 лева месечно като „гост“ на Петров между 2019 и 2020 година.

Това поражда ключов въпрос, който поставя и министърът на правосъдието: ако още през 2025 г. има достатъчно доказателства за подобно престъпление, защо до момента няма повдигнато обвинение?

Янкулов коментира, че подобна ситуация създава притеснително впечатление, че подобни разследвания могат да бъдат използвани не за търсене на наказателна отговорност, а за натиск, дискредитиране или сплашване.

Според него публикуваните материали всъщност потвърждават тезата за необходимост от сериозна промяна в управлението на прокуратурата, така че институцията да работи по-ефективно и в интерес на правосъдието.

Ето и цялата му позиция:

По повод „Институционална позиция във връзка с политически атаки срещу българската и Европейската прокуратура“, публикувана днес на ведомствената интернет страница на Прокуратурата на Република България, министърът на правосъдието намира за необходимо да заяви следното:

На първо място адмирирам демонстрираната прозрачност от страна на ръководството на Прокуратурата на Република България да сподели информация за съществуването на разследване от изключително висок обществен интерес, касаещ мрежата за паралелно правосъдие „Осемте джуджета“ и твърдяното корупционно участие в нея на високопоставен магистрат от правосъдната система на Европейския съюз, включително преразказ на показанията на трима свидетели от делото.

Апелирам към ръководството на Прокуратурата на Република България да прояви същия стандарт на прозрачност по отношение на свидетелските показания и други доказателствени материали от всички разследвания на мрежата „Осемте джуджета“, касаещи всички други високопоставени магистрати, в това число административни ръководители на ключови прокуратури.

Прави впечатление обаче скриването на съществени обстоятелства като номера на воденото наказателно производство, името на наблюдаващия прокурор, част от датите на съответната комуникация и статуса на разследването към настоящия момент. Самите материали съдържат крайно смущаващи факти относно разследването от изключително висок обществен интерес.

В публикуваната справка от прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП), изпратена на 3 юни 2025 г. до европейския главен прокурор г-жа Лаура Кьовеши от тогава и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, се съдържа твърдението: „Към настоящия момент от проведените разпити до момента, са налице доказателства, обосноваващи наличието на обосновано предположение за съпричастност на г-жа Теодора Георгиева към престъпното деяние, насочено към генериране на определени финансови облаги по неправомерен начин, приемайки нерегламентирани парични суми в размер на 10 000 лв., като „гост“ на Петров на всяко 25-о число от месеца от 2019 г. до 2020 г.“ При това писмено изявление, изпратено на вниманието на европейския главен прокурор, остава напълно неясно защо лицето, за което се твърди наличие още към юни 2025 г. на обосновано предположение за извършено корупционно престъпление, и досега не е привлечено в качеството на обвиняем?

Защо тогава се събират въпросните доказателства, след като не се използват по предназначението си в наказателния процес за ангажиране на наказателна отговорност, при положение, че сочат на извод за авторство на престъпление и този извод изрично се споделя с европейския главен прокурор? Остава изключително притеснителното впечатление, че подобен тип наказателни производства се използват за други цели, като например злепоставяне, сплашване, дискредитиране и др.

Публикуваните материали от ръководството на Прокуратурата на Република България всъщност подкрепят моята теза за спешна необходимост от качествена промяна в управлението на посочената институция в интерес на правосъдието.