Миналата година ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) си е разпределило над 2,2 млн. лв. бонуси за „добре свършена работа“ през 2024 г., съобщи Богдан Милчев – бивш началник на КАТ и настоящ шеф на Института за пътна безопасност (ИПБ). В открито писмо до премиера и медиите той поставя въпроса какви конкретни постижения оправдават тези възнаграждения на фона на лошото състояние на републиканската пътна мрежа, липсата на маркировки, мантинели и осветление, както и продължаващата висока смъртност по пътищата.
Милчев напомня, че самата АПИ е признала, че не извършва ремонти заради „липса на договори за поддръжка“, а заданията за текущи дейности се пазят в пълна непрозрачност. „Разпределянето на милиони в бонуси в такава ситуация е подигравка с обществото и жертвите на пътя“, коментира ИПБ.
От АПИ отговориха, че бонусите са изплатени „напълно законно“ по силата на Закона за пътищата, Кодекса на труда, Закона за държавния служител и наредбата за заплатите в държавната администрация.
Спорът продължи и в ефира на БНР, където Милчев обвини пътната агенция в работа „в тъмнина и тишина“, която прикрива безобразия и „кухи договори“. Той настоя заданията за ремонт и поддръжка да станат публични, за да се видят реалните цени – като даде пример с „окосен квадратен метър за 10 000 лева“. По думите му, ако над 4 млрд. лв. годишно за пътища се харчеха по предназначение, „те щяха да светят“.
Милчев критикува и МВР за „индустриализация на наказанията“ – над 3 млн. санкции за година, или по 8 000 на ден, често за нарушения, които нямат пряко отношение към безопасността. Той определи термина „война по пътищата“ като манипулация за прокарване на репресивни мерки, а контрола на средната скорост чрез тол камери – като практика без аналог в ЕС.
По думите му, в конфискациите за алкохол над 90% са автомобили на стойност до 10 000 лв., а инициативи като сайта „Черна писта“, вместо да бъдат подкрепени, са саботирани от държавата.
Коментарът на "Господарите"
Случаят с милионните бонуси в АПИ е поредната илюстрация на системния проблем с отговорността и прозрачността в държавната администрация. Когато пътищата са осеяни с дупки, маркировките липсват, а статистиката за жертвите на пътя ни държи трайно на върха в ЕС, раздаването на „възнаграждения за добре свършена работа“ звучи като откровено подигравателен жест към обществото.
Формалното оправдание „законно е“ не отменя моралния въпрос – дали е редно ръководството на институция, която очевидно не изпълнява ключовите си функции, да се самонагради. Това е класически пример за културата на безнаказаност, при която резултатите са второстепенни, а бонусите – гарантирани.
Още по-притеснителна е пълната липса на прозрачност при възлагането на задания за ремонт и поддръжка – скрити документи, неясни цени и подозрения за „кухи договори“. В такава среда обществото няма как да вярва, че милиардите за пътища се харчат по предназначение. Докато не се въведе реален контрол, публичност и персонална отговорност, всеки следващ „бонус за успехи“ ще бъде възприеман като циничен акт, узаконен от нормативната рамка, но напълно лишен от обществена легитимност.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!