София настоява за нов модел в яслите: Десетки групи са застрашени от затваряне

Столичната община отново настоява за промяна в модела на работа в яслените групи. В поредно писмо до Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и ресорните комисии в Народното събрание общината предлага грижата за децата до 3 години да бъде поета от екип от различни специалисти.

Идеята е медицинските сестри да се съсредоточат върху медицинското наблюдение, профилактиката и здравната грижа, а дейностите, свързани с развитието и възпитанието на децата, да се поемат от педагози и специалисти по ранно детско развитие.

Причината за настояването е критичният недостиг на медицински сестри. В София функционират 260 яслени групи, за които са необходими 520 медицински специалисти. В момента в тях работят 364 сестри. При сегашните нормативни изисквания 78 групи са изложени на риск от затваряне, което може да остави 1716 вече приети деца без място за грижа.

„Столична община многократно е поставяла пред държавните институции необходимостта от промяна в модела на яслената грижа“, заявява заместник-кметът по „Образование, спорт и младежки дейности“ Десислава Желязкова.

Родители на неприети в ясли и градини деца ще бъдат компенсирани с над 2.6 млн. евро

По думите ѝ предложенията са подкрепени от директорите на 202 детски градини, работодателски организации и университети, пише БНТ. Темата е обсъждана с пет последователни правителства, но до момента не е намерена необходимата политическа воля за промяна.

Проблемът с кадрите допълнително се задълбочава заради възрастовата структура на медицинските сестри. От общината посочват, че 375 от общо 713 медицински сестри в детските градини са над 62 години – повече от половината. Едва 35 са под 35-годишна възраст.

Недостигът не засяга единствено яслите. В 57 столични детски градини липсва медицинска сестра изцяло или в една от смените. Сериозен недостиг има и в училищата, както и в здравната система – болници, поликлиники и други медицински структури.

Според Столичната община при тези условия решението не може да бъде единствено увеличаване на изискванията за броя медицински сестри във всяка яслена група, без да се отчита реалният кадрови ресурс. Необходимо е специалистите да имат ясно разпределени роли и отговорности, като медицинската грижа за децата бъде запазена.

Действащите правила обаче не позволяват липсващите медицински сестри да бъдат компенсирани с други специалисти. От Министерството на здравеопазването посочват, че педагогически специалист, преминал обучение за грижи за деца до 3 години, не придобива медицинска квалификация и не може да замества медицинска сестра.

Затова общината предлага въвеждането на мултидисциплинарен модел, при който различните специалисти ще поемат дейностите според своята квалификация. Подобен подход, посочват от общината, се прилага и в редица европейски системи за ранна детска грижа.

Идеята е яслите и яслените групи да преминат към системата на Министерството на образованието и науката, което би позволило грижата за децата от 0 до 7 години да бъде организирана като единна система.

На този етап Столичната община няма да затваря яслени групи, въпреки недостига на медицински сестри. Оттам заявяват, че ще предприемат необходимото, за да продължат да работят и приетите деца да останат в системата.

От общината обаче предупреждават, че това не може да бъде трайно решение. Ако нормативните изисквания останат непроменени, рискът от затваряне на 78 яслени групи ще се запази.

Предложението за промяна е подкрепено от Българския лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация. Според трите организации ежедневните дейности по развитието и възпитанието на най-малките могат да бъдат поети от педагози и специалисти по ранно детско развитие, докато медицинската сестра запази основната си роля в медицинското наблюдение и здравната грижа.

Столичната община настоява за спешна среща с министъра на здравеопазването и за ясен ангажимент от страна на управляващите за промени в Закона за здравето, Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба №26.

Според общината устойчивото решение изисква промяна на национално ниво – така че системата едновременно да гарантира място за всяко прието дете, качествена грижа и реалистични изисквания към наличния кадрови ресурс.