Понякога късата памет ни звучи като нещо положително. Звучи като талант. Навярно всеки от нас поне веднъж в живота си е пожелавал способността да забравя бързо и е завиждал на тези, които го умеят. И как иначе? Ежедневието без съмнение е далеч по-спокойно, когато не помниш злините, които са ти причинили. Пък и нервите се щадят.
Само че в дългосрочен план ефектите от това са опасни, както показаха и резултатите от вота на 2 октомври.
Няма изненада и при 100% обработени протоколи
Не минаха и няколко месеца, откакто голяма част от българите ликуваха, че едно доказано зловредно управление, продължило близо 12 години, е приключило. А малко след това отново допуснахме то да се върне.
Корупцията, превърнала се в нарицателно за страната ни. Капитан-Андреево. ПКП. Барселона. Кумгейт. Суджуците. Кюлчетата. Калинките – във всичките им образи. КТБ. Пътищата, по които умираме всекидневно.
Гинка Върбакова. Ало, Ваньо. Мишо Бирата. Източването на еврофондовете. Апартаментгейт и Псалм 91. Незаконното подслушване. Санирането. Асфалтирането. Владислав Горанов. Цензурата.
Завладяната прокуратура. Завладените медии. И още много.
Изглежда, че спомените бързо са напуснали умовете ни от страх да опитаме нещо различно, от неудобството да напуснем „комфортната си зона“. От паника заради предстоящата тежка зима. Или от съмнението, че нещата в тази държава най-сетне ще започнат да потръгват и няма да има за какво да псуваме пред телевизора?
Е, бъдете спокойни, винаги ще има.
Разбира се, личните предпочитания и партийни пристрастия са нещо, което трябва да признаем, защото това е част от демокрацията, която сме си избрали. Въпросът е доколко гласовете са реални предвид добре познатите ни схеми за купуване на гласове, каквито и ние от „Господарите“ сме ви показвали през годините.
А и когато, купен или не, изборът ни връща към миналото, което би трябвало да е зад гърба ни, а освен това създава риск във властта да влязат още опасни за обществото формации, резултатът е наистина разочароващ. Естествено, никой не твърди, че „Продължаваме промяната“ или „Демократична България“ са най-доброто. И при двете партии сме виждали слаби моменти и не съвсем опитни хора. Трябва да признаем обаче, че Кирил Петков и Асен Василев поеха юздите на управлението в изключително критичен не само за България, но и за целия свят момент. Няма как да е лесно да се справиш с продължаваща пандемия, нанесла огромни щети върху икономиката и добруването на обществото, с война на няколко километра от нас и със засягаща целия Стар континент инфлация и енергийна криза. Но тези фактори не са достатъчни, за да спрат хората да гласуват за доказала се във времето като зловредна партия, надявайки се, че още на следващия ден Бойко Борисов ще свали цената на бензина с левче.
Отбелязваме най-ниската избирателна активност от 1989 година насам, обяви ЦИК (видео)
Кое е по-лошо – опасният избор или апатията?
Все пак можем да се отнасяме с уважение към повечето хора, отишли до урните, за да заявят своя глас, независимо дали е съвпадал с личните им убеждения или са получили за него 50 лева. Защото да останеш вкъщи или където и да е било другаде, без да отделиш няколко минути за гласуване, което определя бъдещето ти, е абсолютно недопустимо и дори непростимо.
По предварителните резултати, активността на изборите вчера е била едва над 30% (окончателните резултати за процента на избирателната активност все още се очакват). От Централната избирателна комисия обаче са категорични, че тя е била рекордно ниска. По груби сметки това означава, че двама от трима ваши познати не са гласували вчера. Двама от трима души, с които се разминавате на улицата или с които работите, са преценили, че има нещо по-важно в неделния ден. И те са решили вместо вас. Как ви звучи това?
Понякога се ядосваме, че съседите вдигат шум и че въобще не им хрумва, че не са сами в панелката. Сега е ясно – на тях не им пука за самите себе си, за децата им и за страната, в която живеят, така че вероятно няма голяма изненада в среднощните чалга серенади и бръмченето на бормашина в ранното съботно утро. Такъв е мащабът и някои хора просто се чувстват сами в панелената държава.
Но сега всички трябва да сме бесни. Всички трябва да сме притеснени. И при двата сценария – успешно редовно правителство на доброто старо статукво или нови избори – ситуацията не е никак розова, особено в навечерието на една наистина трудна зима. Да не говорим, че само след няколко седмици може да нямаме приет бюджет за следващата година, което е критично важно, а пандемията и войната продължават, наред с личните ни проблеми като държава и като народ.
Не можем да сме сигурни, че нещата щяха да се променят така или иначе. Но сега е почти сигурно, че нищо ново, поне в положителна посока, няма да се случи. И никой не ни е виновен, щом поръчката е все една и съща. Никой не е виновен, че дори не четем менюто. И за това, че понякога просто предпочитаме да останем гладни, простото защото бездействието е винаги най-лесно.
Автор: Катя Димитрова
