Приближаването на 15 септември ни кара да се питаме: Ученето продължава през целия живот, но знае ли българинът това? Ето някои размишления по темата.
У нас несъмнено обичаме да говорим за ученето като за един определен период от живота ни, който най-често трае между 7 и 18-годишна възраст. Разбира се, все повече хора продължават с образоването си до средата на 20-те си години. И за тях обаче сякаш става дума за срокове, след които човек вече е спокоен, свободен, научен. Но не е.
Понеже се раждаме и умираме предимно ненаучени, за беда на абитуриентите, празнуващи с лукс и великолепие завършването на гимназията, позната още като „най-трудното“, което е минало, в добрия случай не спираме да трупаме знания и опит до последния си ден. Това обаче не е всичко, защото съществуват понятия като учене през целия живот, продължаващо образование и други. Те излизат от творческия мотив на „училището на живота“ и са пример за това как действително можем да продължим да се квалифицираме.
Ето как.
България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз (графики)
Както представлява ученето през целия живот?
Популярно също като като lifelong learning, става дума за форма на самоинициирано образование, което е фокусирано върху личностното развитие. Въпреки че няма стандартизирана дефиниция, обикновено се приема, че терминът се отнася до ученето, което се случва извън официален образователен институт, като училище или университет. Или пък задължително корпоративно обучение.
Ученето през целия живот обаче не трябва непременно да се ограничава до неформално учене. Най-добре е описано като напълно доброволно с цел постигане на лична реализация. Средствата за постигане на това могат да доведат до неформално или формално образование.
Как можем да го приложим на практика?
В големите градове у нас, а и в някои по-малки, има изобилие от школи, където човек може да подобри знанията и уменията си в различни направления. Запознаване с нови езици, навлизане в полето на маркетинга и социалните мрежи... Или пък приготвяне на френски сладкиши? Всеки желаещ би могъл да се обогати с това, към което го тегли сърцето.
Има и по-добра новина. Покрай карантината и локдауните заради ужасяващата пандемия от Covid-19, много хора с различни таланти и знания се сетиха, че могат да правят бизнес онлайн. И то споделяйки нещата, които именно те знаят и могат. Това пък ги срещна с други хора, търсещи услуги като техните. Едни бяха отегчени от дългия престой вкъщи, други използваха свободното време за усъвършенстване.
Така се появи една безкрайна вселена от възможности да се подобрим и квалифицираме допълнително, която е достъпна за всеки и днес. Нужна е само добра връзка с интернет!
Защо е важно и защо е полезно?
Независимо дали преследваме лични интереси и страсти или преследваме професионални амбиции, ученето през целия живот може да ни помогне да постигнем лична реализация и удовлетворение.
В крайна сметка, хората имат естествен стремеж да изследват, учат и растат. Хубаво е да подобряваме собственото си качество на живот и чувство за достойнство, като обръщаме внимание на идеите и целите, които ни вдъхновяват.
Нека признаем: повечето от нас имат цели или интереси и извън нашето официално образование и работа. Това означава да си човек! Имаме естествено любопитство и сме естествено учащи се създания. Ние се развиваме и растем благодарение на способността си да възприемаме информация.
Ето защо ученето през целия живот идва с редица ползи за нас. Сред тях са повишено самочувствие, повече мотивация, фокусиране върху личните интереси и цели. А също така подобряване на други лични и професионални умения, което може да ни помогне да печелим и повече пари.
Понякога сбъдването на мечтите наистина е само на една ръка разстояние от нас.
Образованието в България
В края на миналата година статистиката отчете притеснителни данни за страната ни. България отново е в дъното на класацията по образование в Европейския съюз, показа тогава доклад на Европейската комисия.
Според изследването, децата у нас, които напускат преждевременно образователната система, са повече от средното в Европейския съюз. Процентът на напускащите преждевременно образованието бавно намалява. През 2021 г. той е 12.2% (в сравнение с 12.8% през 2020 г. и 14% през 2019 г.), но все още е над средната стойност за ЕС от 9.7%.
Но това не е всичко. Повишаването на качеството на образованието остава основен проблем в началното и средното образование. Резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години.
Недостигът на основни умения, измерен от PISA (програма за международно оценяване на учениците, разработена от Организация за икономическо сътрудничество и развитие), е два пъти по-висок от средния за Европа (47% по четене, 44% по математика и 47% по природни науки). Този процент е над 60% сред учениците в неравностойно положение.
Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в сравнение със средното от другите държави. Наваксването изисква приблизително повече от година и половина допълнително обучение в училище в България при сегашното качество.
България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25%. Това обаче ще изисква значителни усилия, се казва в доклада.
Засега излиза, че вместо изобщо да говорим за lifelong learning, трябва да мислим как да изравним качеството на официалната ни образователна система. Поне до средното за ЕС...
От друга страна, именно допълнителната квалификация може да запълни някои от пропуските на българското образование. Струва си да помислите за това.
Знае ли българинът, че може да се учи цял живот?
Разбира се, въпросът по-горе е по-скоро провокативен, но не само. Много у нас хора са наясно, че не бива да спират да се учат. Живеем в динамичен свят, най-малкото професиите изискват от нас постоянно актуализиране на знанията и уменията, за да можем да бъдем конкурентоспособни и развиващи се играчи на пазара на труда.
Други обаче действително виждат края на средното образование или в най-добрия случай – на висшето – като покорен връх, след който вече ни предстои само спускане по билото на планината.
Но какви са аргументите и защо сравнително малко хора у нас се обучават след напускането на училището и университета?
Време и пари - вечните оправдания
Да започнем с първите две вечни оправдания за всичко – пари и време. Който не иска наистина да спортува или пък да прави нещо друго, което ще подобри живота му в дългосрочен план, най-често използва тези два фактора. В доста от случаите е истина, че финансите и свободното време просто не достигат. Но повечето пъти това са просто оправдания, които всички добре познаваме, именно защото всички сме ги ползвали някога в живота си.
Тук обаче фактите говорят друго. И то е, че в технологичната ни ера е достатъчно само да имаш достъп до интернет, за да се учиш. Мрежата буквално прелива от безплатни курсове, обучения, апликации и други способи за среща на хора, които искат да преподават и да учат. Можете да отделяте не повече от час вкъщи вечер, за да научите нещо ново. И няма да ви струва нищо.
Да не говорим, че много фирми, за щастие, предлагат и заплащат различни курсове за своите служители. Това е добър пример, който трябва да бъде приобщен от възможно най-много компании и институции в страната.
Иначе друг фактор за отказа от продължаващо обучение е и мързелът, стоящ в основата на двете горепосочени оправдания. Само че зоната на комфорт и мързелът не водят до никакви резултати и не позволяват на съществуването ни да бъде по-смислено и ползотворно. Ясно е, че това са думи и изрази, които досадните лайфкоучове и мотиватори постоянно използват, но е така.
Разбира се, има го и моментът на егото. Ние, българите, може да не сме с голямо самочувствие, но пък сме с голямо его. Ето защо за някои е просто обидно да признаеш, че имаш какво още да научиш за света. Или за, не дай си Боже, професията, която практикуваш от 20 години.
Как е по света?
През 2022 г. делът на хората на възраст от 25 до 64 години в Европейския съюз, които са участвали в обучение през предходните 4 седмици, е 11,9%. Това сочат данните на Европейската статистическа служба.
През миналата година Швеция, Дания, Холандия и Финландия са имали най-висок дял на хора на възраст от 25 до 64 години, участващи в обучение през предходните 4 седмици.
Информацията касае „обучението за възрастни“, което се идентифицира като участие в образованието и обучението на възрастни между 25-64 години, наричано още учене през целия живот. Това уточнява още Евростат.
Значението на обучението за възрастни е отразено в целта на ниво ЕС най-малко 60% от всички възрастни да участват в обучение всяка година до 2030 г.
Интересно е, че в изследване отпреди няколко години цели над 70% от хората в САЩ определят себе си като учащи през целия живот.
Светът е отворен за тези, които искат по-качествен живот
А в Индия и на други места "Университетът на третата възраст" (U3A) дава пример за почти спонтанното възникване на автономни обучаващи се групи, които имат достъп до опита на собствените си членове в търсене на знания и споделен опит. Никакви предварителни квалификации и никакви последващи сертификати не се включват в този подход към ученето сам по себе си. И както свидетелстват участниците, участието в този тип учене в по-късен живот може наистина да „удължи активния живот“.
Тук идва моментът да споменем и че редица проучвания сочат, че дългосрочното учене запазва и функциите на мозъка за по-дълго време. Ето защо можем спокойно да заявим, че неспирното образоване ни поддържа млади!
Ето защо в Канада план за учене през целия живот на федералното правителство позволява на жителите на страната да теглят средства от техния пенсионен спестовен план, за да помогнат за плащането на учене през целия живот. Средствата могат да се използват само за официални програми за обучение в определени образователни институции.
И накрая: още малко мотивация
Животът не е линеен - способността ни да се адаптираме и коригираме, където е необходимо, е необходима за нашия растеж. Ученето през целия живот може да ни помогне да станем по-добри в това, което правим, като предизвиква умовете и уменията ни чрез изучаване на нови теми или изследване на различни гледни точки. Ученето е безкраен процес през целия живот. И ако го направите приятно, то няма да се превърне в досадно задължение.
Някои от най-успешните и умни исторически личности не са спирали да се учат. Леонардо да Винчи, Декарт, Имануел Кант, Бенджамин Франклин, Ейбрахам Линкълн, Стив Джобс и много от великите умове на миналото са били много учащи се през целия живот.
А Айзък Азимов казва още: „Самообразованието е, твърдо вярвам, единственият вид образование, което съществува.“ Може би е прав. С благодарност към учителите по пътя ни – ограниченията на образователната система в България са изключително много. И ние сме просто длъжни да надградим след поставянето на нейните основи.
Винаги има как да се развиваме...
Можете да започнете с готварски курс или с приложение за учене на езици. Винаги имайте смелостта да попитате ръководителите на компанията ви за потенциално заплащане на курс, свързван с работата ви. Това ще ви направи още по-добър служител.
Ученето през целия живот може да бъде не само хуманитарно и с факти. Да се научите да свирите на нов музикален инструмент или пък да плувате, ако досега не сте могли, е истинско богатство. Това ще ви помогне не само да умеете повече неща, но и да развиете мозъка си още повече.
Нищо не може да се сравни с удоволствието от това да знаеш и да можеш. Особено след една определена възраст, в която по-младите от нас изглеждат толкова по-смели и способни… Не е нужно да изоставаме, нали?
Автор: Катя Димитрова
