Случаят с Мария Цънцарова е поредното доказателство, че в българския телевизионен ефир „острите въпроси“ са се превърнали в професионално престъпление. Когато един журналист реши да не бъде просто „мисирка“, която кима на политическите статуси, системата задейства своя механизъм за самопочистване. Парадоксът е пълен: телевизиите имат претенции за обективност, докато „замазват“ следите от уволненията с ПР съобщения за „нови проекти“, които така и не виждат бял свят.
Венелин Петков ясно казва това, което всички подозираме – националните ефири са се превърнали в територия, свободна от истинска журналистика. Когато разследванията за „Хелп Карма“ или корупционни схеми започнат да пречат на рекламните договори или на политическия комфорт на собствениците, журналистът става „излишен“. Днес протестите пред сградите на медиите са последният защитен вал, но истинската промяна зависи от нас. Ако спрем да консумираме цензурирано съдържание и да подкрепяме политици, които се държат като собственици на истината, може би един ден столчетата в студията ще се запълнят от хора, които не се страхуват да питат „Кой?“.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!