Тома Биков през 2013: Борисов трябва да лежи в затвора. Това се твърди, че е заявил настоящият основен защитник на бившия премиер пред ПИК тогава.
Ето и пълният текст на материала:
В последната година на управлението на Бойко Борисов България се тресе от гладни бунтове и скандали. Така завършва мандатът на човека, който през 2009 г. дойде на власт с обещанието да приключи прехода, да накаже виновните за провала му и да направи така, че в края на управленския мандат доходите на българите да бъдат близки до средните за Европа. Последното обещание беше записано в управленската програма на ГЕРБ. Днес в България има гладни бунтове. Първите от 1997 година насам.
На улицата са излезли хора, които са изправени пред дилемата дали да си платят тока или да си купят храна. Покрай скандалите и престъпленията на сегашното правителство загубихме чувството си за нормалност. Приехме, че влошаването на икономическото положение в страната с всеки изминал ден е най-нормалното нещо на света. Че бедността е част от нас и никога няма да си отиде.
Заблуда е, че протестите от последните дни са срещу цените на тока.
Те са антиправителствени и са последната реакция срещу бедността и безпътицата, до която са доведени стотици хиляди българи. Протестите са резултат от една сбъркана политика, която в началото звучеше атрактивно, но последиците от нея са пагубни. Дойде време да платим сметката за цирка, който ни осигури Бойко Борисов през последните четири години. Да съберем плодовете от „гениалната” икономическа политика на Симеон Дянков, който в края на 2009 година обикаляше телевизионните студия и се хвалеше, че е спрял да се разплаща с фирмите. Тогава този измислен човек, който близките до властта медии наричаха „експерт” ни разказваше, колко много пари е спестил на държавата, като е прецакал фирмите на „тройната коалиция”.
Само, че фирмите, които пострадаха от Дянковата политика не бяха на „тройната коалиция”. Повечето от тях бяха на хора, които работят по 12 часа на ден в опит да спасят бизнеса си от кризата. По всяка вероятност повечето от тези фирми щяха да се справят и да запазят работните места на служителите си, но Дянков се оказа по-голямо бедствие от световната финансова криза. Така заради политиката на „експерта” и неговия премиер за последните четири години в България фалираха над 100 000 малки и средни фирми, а заради това над 300 000 души останаха без работа. Не фалира нито един монополист и олигарх и нито един обръч от фирми на БСП и ДПС.
С тях разплащането продължава и в момента при това на цени далеч над пазарните.
Именно масовите фалити са в основата на замразените пенсии и заплати и на бедственото положение, в което се намираме в момента. Днес Дянков вече не е министър и вицепремиер. Новината за оставката му беше разпратена до медиите със скромно съобщение, написано от пресцентъра на Министерски съвет. Вероятно скоро няма да чуем пискливия му глас, защото „финансовият гений”, който през последните четири години пет пъти ни лъга, че сме излезли от кризата, вече е в САЩ и повярвайте ми скоро няма да се върне в България. Новината за оставката му затъмни другата новина около него. Тази, че и последният му бюджет се е продънил и то още на втория месец на годината. Сега вече теглим поредния заем, за да запушваме дупките. Заемът е за 800 млн. лева. От няколко дни не съм чувал гласа на премиера Борисов.
Този, който от 12 години не е слязъл от телевизора се е изпокрил и никой не е в състояние да го намери.
Вече ми минава през ум, че може да е избрал съдбата на бившите си колеги братя Галеви и скоропостижно да се е преселил на някой екзотичен остров. По всичко изглежда, че управлението на Борисов ще влезе в графата „тежки обществени гафове”, в която вече го чакат управленията на Андрей Луканов и Жан Виденов. Борисов ще остави след себе си напълно унищожено здравеопазване, фалирала пенсионна система, държавна администрация напълнена с некадърници, чието единство качество е, че са партийни членове на ГЕРБ, разсипано земеделие и всемогъщи монополи. С него ще си отиде илюзията, че един човек с твърда ръка е способен да „оправи“ държавата.
Тази илюзия днес издъхва под тежестта на уличните протести и пред вида на изплашения министър-председател.
„Твърдата ръка” започва да трепери и да изглежда немощна. Все по-често ще се сещаме за „Буда” и ще осъзнаваме, че страната ни се управлява от второразреден бандит, а не от изключителен талант, както се опитват да ни внушат някои медии и социолози. Все по-често ще ни хваща срам, че сме допуснали това, което живяхме през последните четири години. Борисов трябва да лежи в затвора. Не за да изкупи вината си за бедността и безпътицата, до която доведе страната, а защото всеки политик трябва да знае, че не е недосегаем, когато нарушава закона. Само за записите от „Мишо Бирата”, на Борисов се полагат 5 години затвор за търговия с влияние. България все някога ще стане нормална страна, но трябва да се започне от някъде. Защо не от един справедлив процес срещу премиер, който е извършил престъпления докато е бил във властта?
Тома Биков през 2013: Борисов трябва да лежи в затвора. Биков. Едно. Две. Три. Четири. Пет. Шест. Седем. Десет.