Не, Джон Атанасов не е "баща" на съвременния компютър - това показва проверка на фактите около разпространяващите се твърдения, изготвен от Ванеса Николова за Factcheck.bg. А във видеото припомняме спора между лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и водещия на "Здравей, България" Виктор Николаев.
Виктор Николаев отново захапа Костадинов (видео)
Идеята за това, че компютърът е българско изобретение, се заражда в България още през социализма. Историята се популяризира до такава степен, че рядко бива поставена под съмнение. Митът за българския произход на компютъра като изобретение намира проявление в медиите, в неформални разговори между хората и дори в класните стаи.
Заглавия, които определят американския учен от български произход Джон Атанасов за „баща“ на компютъра, не са рядкост.
Кой е Джон Атанасов?
Джон Винсент Атанасов е роден през октомври 1903 г. в щата Ню Йорк. Баща му е българският емигрант Иван Атанасов, а майка - американката от френско-ирландски произход Айва Луцена Парди. Атанасов има бакалавърска степен по електроинженерство и магистърска степен по математически науки. През 1930 г. той придобива и докторска степен по физика от университета в Уисконсин. През същата година започва да преподава физика и математика в Държавния колеж в Айова.
През 30-те години на миналия век Джон Атанасов започва да работи върху идеята за изобретяването на сметачна машина. Идеята е тя да умее да решава диференциални уравнения с частни производни по-ефективно от дотогава съществуващите аналогови машини. Към края на същото десетилетие заедно със своя студент Клифърд Бери Атанасов създава малък прототип на цифров компютър. Той по-късно става познат като компютъра „Атанасов-Бери“ или „АВС“ (абревиатура от английското название: Atanasoff-Berry Computer). Процедура за издаване на патент обаче така и не е задействана. Това най-вероятно се дължи на факта, че Атанасов и Бери не завършват изцяло своя проект.
Някои изследователи предполагат, че изобретението не е завършено, защото на Джон Атанасов се налага да поеме други задачи в този времеви период. По време на Втората световна война той се присъединява към Военноморската оръжейна лаборатория на САЩ. Атанасов участва и в ядрените опити на атола Бикини в Тихия океан през 1946 г. След края на войната до учения достига информация, че първият модел на компютъра „Атанасов-Бери“ в Държавния колеж в Айова е бил разглобен. А частите му са изчезнали по време на ремонт в сградата на физиците. Няма информация за това дали след това двамата учени правят повторни опити да конструират своята машина.
Какво знаем за компютъра „Атанасов-Бери“?
Прототипът, който Атанасов и Бери създават през 1939 г., цели тестването на две основни идеи: за кондензатори, които съхраняват информация в бинарна форма и за електронни логически елементи, които извършват операции по събиране и изваждане. След изработването на прототипа двамата учени започват да работят по конструирането на по-голяма машина. Това е същинският компютър „Атанасов-Бери“, който обаче никога не е завършен.
Прототипът на Атанасов и Бери успява да издържи на теста за работоспособност на отделните елементи на замислената от тях машина.
Тъй като изобретението не е завършено докрай, работата на машината като едно цяло обаче не е тествана и доказана. Следователно може само да се спекулира дали завършеният компютър „Атанасов-Бери“ е щял да работи изправно. Опит за репродукция на идеята за „Атанасов-Бери“ е направен през 90-те години на миналия век от учени и студенти в Държавния университет в Айова (бившият Държавен колеж в Айова). Репродукцията доказва изправност. Но тъй като проектът си служи с много хипотези поради незавършените идеи на самите изобретатели, не можем да сме категорични, че и оригиналният компютър „Атанасов-Бери“ е щял да покаже същите резултати.
Основните идеи на Атанасов и Бери, върху които те базират своето изобретение и които могат да се признаят като научен принос, са свързани с употребата на двоична бройна система за въвеждане и обработка на информация и с концепцията им за електронна памет. „Атанасов-Бери“ не е бил универсална машина, а е смятал само уравнения с неизвестни. Тоест по своето предназначение той е представлявал сметачна машина. Но тази машина не е била с универсално предназначение, каквито вече започнали да се появяват в този период. Една от тези машини с универсално предназначение бил компютърът ENIAC. „Атанасов-Бери“ освен това не бил програмируем – характеристика, която се смята за основна на днешните компютри. Програмируем е компютърът, създаден от германеца Конрад Цузе през втората половина на 30-те години на 20-и век, още преди създаването на прототипа на „Атанасов-Бери“.
Делото Honeywell, Inc. срещу Sperry Rand Corp
Обществеността разбира за съществуването на компютъра „Атанасов-Бери“ едва през втората половина на 60-те години, когато Джон Атанасов е призован за свидетел в най-голямото от поредица дела срещу корпорацията Sperry Rand Corp, която тогава притежава патента за електронния цифров компютър ENIAC.
На този етап, през 1967 г., EDVAC и ENIAC са двата основни електронни цифрови компютри на пазара. Патентът за „първия автоматичен електронен цифров компютър с общо предназначение, който ни е известен“ е даден на втория, въпреки че конструирането на първия е започнало по-рано. Оспорването на правото на патент се превръща и в главна причина за завеждане на дело от страна на Honeywell.
Другият повод, който мотивира Honeywell да заведе дело, е публикуването на една книга през 1966 г., в която бивш студент на Държавния колеж в Айова разказва за компютъра „Атанасов-Бери“.
От тази книга се разбира, че Джон Атанасов е имал разговори с един от създателите на ENIAC – Джон Моукли, няколко години преди ENIAC да бъде създаден. По време на тези разговори Атанасов е разказал на Моукли за концепцията на „Атанасов-Бери“. Излизането наяве на тази информация подтиква Honeywell да потърси Джон Атанасов за свидетел по делото, което оспорва правото на патент за първия електронен цифров компютър на ENIAC.
В своя съдебен иск Honeywell твърди, че основната идея за създаването на ENIAC е била неправомерно заимствана от изобретението на Джон Атанасов и неговия студент Клифърд Бери. Доказването на това твърдение се оказва много трудно. Причината - „Атанасов-Бери“ никога не е бил представен като завършено изобретение, нито е разпространен и изведен в масова употреба. По това време той дори не съществува, тъй като години по-рано е бил разглобен.
В крайна сметка съдът заключава, че няма доказателства, позволяващи приемането на „Атанасов-Бери“ за най-ранния образец на електронен цифров компютър.
В същото време решението на съда определя „Атанасов-Бери“ като най-ранния познат модел на двоичен електронен суматор. Тоест признава се, че изобретението на Джон Атанасов и Клифърд Бери е най-ранната позната електронна машина, извършваща математически действия по изваждане и събиране, която работи с двоична система. Съдът подробно проследява контактите между Моукли и Атанасов. Той констатира, че има основания да се смята, че Моукли е извлякъл идеята за ENIAC от „Атанасов-Бери“. Отделно от това обаче съдът констатира, че Атанасов е видял ENIAC на 26 октомври 1946 г., но не е възразил срещу проекта. Освен това в продължение на повече от 20 години той не е претендирал ENIAC да съдържа негови разработки.
Вследствие на делото патентът на ENIAC е обявен за невалиден въз основа на различни основания. Сред тях е вече споменатото признато косвено влияние на идеите на Атанасов и Бери за създаването му. Въпросът за това кой всъщност е създателят на първия електронен цифров компютър остава нерешен. По този начин едно от най-важните изобретения в сферата на информационните технологии остава без конкретен създател. Затова обикновено се взимат предвид различните научни приноси на отделните изобретатели, работили върху идеята за него.
„Атанасов-Бери“ и неговите съвременници
Първоначалната идея за компютрите е базирана на концепцията за сметачни машини. Следователно е неточно и Джон Атанасов да бъде определян като „баща“ на компютъра. Първите сметачни машини съществуват още от преди новата ера.
„Атанасов-Бери“ не може да се смята и за първия модерен компютър. Една от основните характеристики на модерните компютри е универсалността. Първата идея за създаването на универсална сметачна машина идва още през 1834 г. от британския учен Чарлз Бабидж. А първият модел на универсална машина за извършването на всякакви математически операции е създаден от британеца Алън Тюринг през 1936 г.
Компютърът „Атанасов-Бери“ не е бил програмируем – една от базовите характеристики на съвременните компютри. Първият програмируем компютър, който е и бинарен и цифров, е създаден от германеца Конрад Цузе в периода 1936-1938 г. Това се случва още преди Атанасов и Бери да конструират прототипа на своята машина.
„Атанасов-Бери“ е изобретение, което допринася за развитието на съвременните компютърни науки, но не може да се определи нито като първия създаден компютър изобщо, нито като първия електронен цифров компютър. Джон Атанасов и неговият студент Клифърд Бери оставят имената си сред всички останали пионери на компютърните науки, но не могат да бъдат определяни като „бащи” на компютъра.
