Маги Халваджиян: Никога не бих се занимавал с политика - това заяви един от най-успешните български телевизионни продуценти в интервю с Деси Банова-Плевнелиева по NOVA.
„Майка ми е балерина до ден днешен. Баща ми беше куклен актьор първо в театъра в Плевен, след това във Варна и на финала в Централния Куклен театър в София. У дома се събираха приятели на семейството и се говореше за работа, и изкуство. Аз попивах от разговорите, а и бях кротко дете. По-късно леко откачих и ме обзе манията по каскадите и нещата, които до ден днешен правя и харесвам. Вече съм на 55 години, но преди няколко години все още скачах задно салто. Мога да се напъна и сега. Въпреки че главата казва можеш, тялото е на друго мнение. После започнах да правя невероятни щуротии. Цялата ми страст към киното, изкуството, цирка, телевизията тръгна тогава и всичко се дължи на любопитството ми. Исках да видя как стават нещата“, разказва за артистичните си гени Маги Халваджиян.
Маги Халваджиян: Да успееш в дадена сфера не става само с желание, а с пълна отдаденост
За тежката загуба на бащата в семейството
„Беше тежък момент за цялото семейство, тъй като баща ми почина от инфаркт, когато бях на 23 години. Бяхме в Италия през 1990 година и беше шок за семейството. Съдбата ме подготви за това да стана глава на семейството, защото никога не съм бягал от носенето на отговорност. Четири години преди това бях сам в Москва, където учех. След това бях в казарма, а семейството ми беше в чужбина. От 14 годишен, през следващите 6 години бях сам. Психически бях подготвен, че върху мен се стоварват нещата и затова започнах да се боря, за да оцелеем“, споделя Маги.
Каква е цената на успеха?
„Когато работата ти е страст, любов, влюбване, не осъзнаваш колко висока цена плащаш, защото си толкова вътре обсебен от този процес, че не си даваш сметка, че пропускаш някакви неща в живота. Близките около теб, те усещат липсата ти във важни моменти. Аз съм платил висока цена, но успехът винаги си струва. Постоянството и работата по 15-17 часа има цена и всичко се отразява на здравето, както и на всичко останало. През цялото време съм се забавлявал и съм правил това, което обичам“, признава Халваджиян.
През 2015 г. Маги Халваджиян получава почетното звание Академик от Българска Академия на науките и изкуствата. През 2016 г. е отличен с орден „Златен век“ за изключителен принос към българската култура и същата година оглавява класацията на Forbes за български знаменитости. Има ли награда за която все още мечтае?
„За мен наградите са някакъв вид признание, че това, което правиш са го забелязали и други хора. Целта ми е всеки ден да правя нещо ново и различно. Искам животът ми да минава пълноценно, като се забавлявам. Като малък мечтаех за камера, за да снимам различни неща и да разказвам истории. Това ми се случи. Бих се зарадвал на някой „Оскар“.
Ще се включи ли в политиката?
„Никога не казвай никога, но това е една от темите, за които мога със сигурност да кажа „не“. Човек с принципи съм и си ги отстоявам. Накърнявам собствените си интереси, но не мога да престъпя нещо, което е в главата ми. В политиката му казват дипломатичност, гъвкавост, но за мен е безпринципност“, е категоричното мнение на артистът.
„Заобиколен съм от талантливи хора. Удоволствие е да работиш с близки хора, но умеем да разграничаваме личните си взаимоотношения от служебните. На работа има точна и ясна йерархия – аз съм шефа. У дома Кремена е шефа.“
Да обичаш само една жена
„Фокусът ми не е да тичам по жени. Камерата беше моята голяма любов. През годините съм заснел всички най-красиви жени в България, но винаги съм ги гледал като красив обект за снимане. Не съм ги гледал като сексуален обект. Кремена е достатъчно луда, за да ми задържи вниманието повече от 30 години“, признава любовта към жена си Маги.
„Синът ми е имал добър пример в мое лице и в лицето на майка си. Слушал ни е какво говорим, каква музика слушаме, какво ни е отношението към света и каква ни е философията към живота. Всичко това се е предало и на сина ми. Нямам програма за възпитание на дете. Докато беше дете, не съм го възпитавал, защото снимах и монтирах. Длъжник съм му, но въпреки честите ми отсъствия той стана добър човек.“
За голямата радост да си дядо
„Усещането да си дядо е коренно различно. Когато синът ми се роди бях на 23 години, а когато се роди внукът ми бях на 47 години. Като ти кажат дядо и те гушнат, мога да умра щастлив. Когато си млад и активен, детето расте покрай теб и всичко става междудругото. Но и сега ние с Кремена не сме типичните пенсионери, които си гледат внуците, а сме по 15 часа на работа. Често се случва Бебо да дойде у нас с децата и да остават по няколко дни. Става лудница с две деца, но после като си тръгнат остава празно. Има живот в семейството и много ги обичам всички.
„Сбъднах мечтите си. Аз съм момче, родено в Плевен, живеещо в София, учило в Москва, живяло малко в Италия. Но това момче успя да направи доста неща, които онзи малкия Маги на 8 години си фантазираше. Снима три филма в Холивуд и 95% от мечтите му се сбъднаха. Това е чудото в живота ми!“
