Какво губи България от отлагането на приема в еврозоната?
Присъединяване към еврозоната е същото като да се пита какво е да не влезем в ЕС. Това коментира бившият вицепремиер и икономически министър Николай Василев, пише Pariteni.bg.
Той разделя позитивите от присъединяване към еврозоната на три групи - икономически, свързани с банковия сектор и с международен престиж. Икономическите позитиви означават повече търговия, инвестиции, туризъм, спестени трансакционни разходи, повишен кредитен рейтинг, намалени лихвени разходи. С членство в еврозоната в бъдеще банковата система ще бъде много по-стабилна и доверието в нея ще бъде много по-високо. Третата група ползи са тези, които не могат да бъдат измерени математически, но са най-важни и са свързани с международния имидж и авторитет на страната, каза Василев.
И допълни: „За мен не са важни математическите ползи и вреди, важни са цивилизационните – България можеше бързо да влезе в списъка на западните развити, богати цивилизовани държави, а сега няма да бъдем толкова близо до центъра на европейския континент“.
Василев изрази разочарованието си от отлагането на датата за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г. Той определи решението като управленски провал и цивилизационно предателство.
Снимка: iStock
Министър Велкова се надява да влезнем в еврозоната на 1-ви юли 2024 г.
Припомняме, че на 17 февруари служебният министър на финансите Росица Велкова съобщи, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото страната ни изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация.
Според финансиста Борис Петров влизането в еврозоната означава поне един процент по-ниска лихва по държавните ценни книжа. Оттам по-ниска лихва и за частния сектор, и за дълговете на всички бизнеси и домакинства, които са около 85 милиарда лева. Докато на държавния сектор са около 37 млрд. лв.
„Тоест говорим за една стойност на дълга около 118 млрд. лв. При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е доста по-евтино на годишна база. Около 1,2 милиарда лева по-малко по консервативна оценка“, коментира финансистът.
Други пропуснати ползи са свързани с отлагането на преструктурирането на баланса на банковата система и на кредитните институции.
Финансистът коментира още, че България винаги може да изиска извънреден конвергентен доклад, за да ѝ бъде направена оценка за степента на изпълнение на Маастрихтските критерии. 1 юли 2024 г. е първата реалистична дата за изискване на такъв доклад. Според Петров обаче амбицията трябва да остане не само по отношение на служебното правителство, но и на политическите партии с евроатлантическа ориентация. Те следва да направят ускорено гласуване по важните приоритетни закони, свързани с въвеждането на еврото.
Исторически няма държава, която да е въвела еврото от средата на годината, каза още Петров. И допълни, че за България е важна датата на решение на Съвета за одобрение на конвергентния доклад. С него ще се докладва евентуално, че страната е изпълнила критериите за членство.
