От "Бай Валентин" с любов, но не на всяка цена. Днешният празник, макар и не български, се отбелязва у нас все по-грандиозно с всяка изминала година. “Свети Валентин” вече не е просто невинна размяна на валентинки в училище или балони във формата на сърца на работното място.
“Скъпа, имам изненада”, заяви той като се прибра от работа и извади иззад гърба си роза и кутия шоколадови бонбони. “Аз също не съм забравила какъв ден е днес”, отвърна тя, докато разтваряше халата си, оставайки по еротичното бельо, което беше поръчала по интернет специално за повода.
Тези “жестове” вече не са достатъчни. Жените не се задоволяват с едно цвете и нещо сладичко, а мъжете “това вече са го виждали”. От няколко години насам забелязваме огромна грандоманщина на 14 февруари. Организират се цели събития - за обвързани, необвързани и за тези, на които им се иска да не бяха нито едно от двете. Кетъринг, украса, светлини, музика… всичко трябва да е грандиозно. Празникът се превърна в машина за правене на пари.
Ако ще се предлага брак, то да е на Свети Валентин. Но не къде да е, а в Париж - на върха за Айфеловата кула. На живо - пред всички Facebook и Instagram приятели, неприятели и познати. А после видеото да се споделя многократно. Все пак всички трябва да видят този монументален жест.
Снимка: iStock
Купища луксозни подаръци и билети до екзотични дестинации - задължително присъстват в списъка. Скъпите придобивки от любимия/любимата - отиват на “стори”. Крачетата на плажа в Занзибар - отиват на “стори”.
Любовта трябва да се афишира!
Това обаче, което остава скрито зад лъскава обвивка във форма на сърце, далеч не е любов. На 13-ти или 15-ти февруари не се ли обичаме? А на 2-ри юли или 5-ти декември?
Защо не публикуваме видео всеки път, когато той ни нарече парцал, боклук, мърша и стотиците производни? Защо не качваме “стори” на всяко посинено око, счупена скула или рана от ударите му. Нали го обичаме? И той ни обича! Но обича и да си “изпуска” нервите.
Не можем да дадем строго определена дефиниция на любовта. Всеки я изпитва, показва и предава по различен начин. Всяка любов, сама по себе си, е уникална. Можем обаче да кажем какво със сигурност НЕ е любов.
Психическият тормоз НЕ е любов.
Физическото посегателство НЕ е любов.
Обидите и псувните НЕ са любов.
Шамарите и ударите НЕ са любов.
Заплахите НЕ са любов.
Желанието за контрол НЕ е любов.
“Той ме преби като куче, но после ми каза, че съжалява и че не е искал да го направи. Каза ми, че ме обича и това няма да се повтори.” Но, разбира се, се повтаря, потретва, започва да се случва веднъж на няколко месеца, всеки месец, всяка седмица, а накрая се превръща в част от ежедневието. Защото той така показвал любовта си!
Веднъж насилник, винаги насилник!
Виждаме как жертвите на домашно насилие остават в нездравите си отношения поради страх, ниско самочувствие или липса на алтернатива. В много от случаите причината е, че са финансово или емоционално зависими от своя насилник. Илюзията за “промяна" обаче е точно това - илюзия. А обещанията за грижи и светло бъдеще - празни.
Снимка: iStock
Здравите отношения са основани на взаимно уважение, разбирателство и подкрепа. Да платят на човек, който да те причака и да те пребие с метален прът до неузнаваемост, не е грижа; Да те нарежат с макетно ножче, след което да имаш нужда от 400 шева, за да те “закърпят”, не е любов; Да ти обръснат главата, не е грижа; Да те заснемат по време на сексуален акт, с което после да те заплашват и изнудват, не е любов; Да те обиждат и малтретират ежедневно пред децата ти, не е светло бъдеще! Да те убият и да изхвърлят тялото ти в куфар, е жестоко и изродско варварство! В подобни действия няма и следа от обич.
Любовта и домашното насилие са двете крайности на спектъра на човешките взаимоотношения. Все по-често обаче ставаме свидетели на тяхното “съжителство” в рамките на едни взаимоотношения. Тези две крайности, когато се преплетат, съчиняват сценарии с трагични последствия, а понякога и с фатален край.
Нека не звучим сексистки. Не само жените са обект на домашно насилие. Мъжете също биват малтретирани. За това обаче не се говори толкова, поради установената стигма, че мъжкият пол трябва да е силният пол и той няма право да показва слабост. Отдавна това не е задължително вярно. Фактът, че повечето мъже ги е страх или срам да си признаят, не ги прави по-малко жертви. Насилието няма пол, възраст или раса.
Всяко човешко същество има право да бъде уязвимо, а ние като общество трябва да възпитаваме, че не можем да се възползваме от тази уязвимост. Тогава светът би бил малко по-добър.
Любовта несъмнено е едно от най-висшите човешки чувства. И затова, по никакъв параграф, тя не бива да се използва като оправдание за насилие или контрол. Любовта извисява, насилието принизява. Принизява индивидът до животинската му същност. Изтрива всичко човешко у него, заедно със способността му да обича.
Нека Свети Валентин е оправдание да покажете любовта си, но не забравяйте, че насилието не е оправдание за любов!
Затова, скъпи приятели, обичайте се! Но не само днес, а всеки ден!
Ако сте жертва на насилие или познавате такава, не се страхувайте да потърсите помощ. Не сте сам/а! Изход винаги има!
#НеНаНасилието
С любов за вас: Борислава Василева
