Да замразиш тялото си - шано приказка или надежда за дълголетието и отвъд (Коментарът на редактора)

Да замразиш тялото си - шано приказка или надежда за дълголетието и отвъд? Тази тема решихме да коментираме днес. Криониката звучи като научна фантастика, но се основава на съвременната наука. Това е експеримент в най-буквалния смисъл на думата, но в този експеримент вече има участващи.

В свят, в който технологиите напредват с безпрецедентна скорост, концепцията за удължаване на човешкия живот се превърна в реалност. Един такъв метод е криониката, която включва замразяване на тялото при ниски температури след смъртта с надеждата да бъде съживено в бъдеще, когато медицината може да излекува състоянието, причинило смъртта.

Тази новаторска идея разделя хората на два лагера – тези, които я виждат като шанс за вечен живот, и онези, които я смятат за шантава научна фантастика.

Дали това е просто модерна приказка, или реална възможност за постигане на дълголетие и дори безсмъртие?

Животът ни е изпъстрен с ключови събития: раждане, първи зъб, първи стъпки, първи ден в  училище, първа работа, брак, деца, пенсиониране. Важните моменти придават цел на живота ни, но мнозина смятат, че просто няма достатъчно време или имат усещането, че времето изтича. Това е мястото, където се намесва криониката. „Постчовешка“ наука, при която при очаквана смърт - като рак, а не автомобилна катастрофа, тялото се замразява бързо в течен азот, за да се предотвратят щети, причинени от смъртта. С надеждата, че някога медицината ще напредне достатъчно, за да ги съживи. Където и да застанете по отношение на правилното, грешното или възможността за такава процедура, тя ни задава някои интересни въпроси относно нашето разбиране за времето и за самия живот.

История на криониката

Криониката води началото си от 60-те години на миналия век, когато американският биохимик Робърт Етингер въвежда термина „крионика“ и предлага идеята за замразяване на телата на починали хора с цел евентуално възстановяване.

Робърт Етингер е поставен в криостаза на 28 юли 2011 г. в съоръжението на Института по крионика в Мичиган на 92-годишна възраст.

Процесът на крионика включва бързо охлаждане на тялото до температура под -130°C в рамките на няколко часа след смъртта. След това тялото се съхранява в контейнер с течен азот, докато не бъдат разработени лечения за състоянието, довело до смъртта.

„Криониката е много повече от просто наука за „замразяване“, защото нашата цел е живот след съживление, с подновена младост и удължен живот. Искаме да превърнем това в реалност“, казва Денис Ковалски, директор на Института по крионика.

Днес Ковалски вече има над 200 пациенти в криостаза.

За и против

Привържениците на криониката твърдят, че тя има потенциала да удължи човешкия живот значително. Технологията забавя физическите процеси, свързани със стареенето и болестите. Тъй като науката продължава да напредва, бъдещите поколения може да имат достъп до лечение, което в момента е неизвестно или неефективно. Съхраняването на тела в криогенно състояние позволява на тези лечения да бъдат приложени, след като станат налични.

Някои форми на крионика запазват само мозъка на индивида при ниски температури. Тази техника има за цел да запази личността и спомените на човека, позволявайки му потенциално да възвърне съзнанието си в бъдеще.

Въпреки обещанието за удължен живот и запазване на съзнанието, криониката е изправена пред няколко предизвикателства. Текущото състояние на технологията все още не позволява успешно съживяване на замразените индивиди. Услугите са скъпи, а това ги прави недостъпни за повечето хора. Криониката повдига и множество етични въпроси, включително правото на смърт и качеството на живот след съживяването. Има също опасения относно потенциалната злоупотреба с технологията, като например създаването на „безсмъртни елити“.

Въпреки че криониката обещава лечение на заболявания в бъдеще, няма гаранция, че те ще съществуват.

Лабораторията, която се опитва да съживи мъртвите (видео)

Очакване на несигурно бъдеще

Криониката е индустрия, която съществува изцяло върху въображаемо бъдеще. Първо, докато пациентът може да умре днес от нещо неизлечимо, той може да бъде съживен във въображаемо бъдеще.

Едно от опасенията е, че при реанимация пациентът ще бъде в свят извън времето на живота на приятелите и семейството си, ако не са избрали също криоконсервация. Следователно животът им може да бъде значително по-малко приятен. За някои шансът за какъвто и да е живот е по-добър от липсата на живот.

Цена на криониката

‍Цената на криониката варира в зависимост от вида на криоконсервацията. Ако решите да криоконсервирате само мозъка си, минималната цена в момента е 80 000 долара. Местоположението на пациента, логистиката, местоположението на доставчика, такса поддръжка, законовите изисквания и т.н. влияят върху крайната цена. Цената на „ол инклузив“ план за криоконсервация е около 200 000 евро.

Как може да изглежда бъдещето?

Ако някой ден криоконсервирането проработи или медицинският напредък осигури лекарства за увеличаване на дълголетието и живота, тогава обществото е изправено пред нови въпроси относно времето.

Как биха издържали нашите ценностни системи? Дали напредъкът в равенството ще пострада? Как биха се приспособили новосъбудените граждани към новия свят и неговите различни ценности? Ще има ли отново войни и терористични групи, насилие, агресия, глад за власт?

Има хора, които чакат в крионични хранилища за този нов свят. Важно е да обмислим как нашето разбиране за времето, времевите периоди и самия живот може да се промени, когато навлезем в свят след смъртта.

Докато технологията продължава да напредва и обществото продължава да дебатира етичните последици, едно нещо е сигурно – криониката ще продължи да пленява въображението както на мечтателите, така и на скептиците.

Автор: Марияна Валентинова