Тревожни данни за интереса на българите между 25 и 64 г. към ученето през целия живот – последните данни на Евростат показват, че миналата година хората, които са участвали в допълнителна форма на образование намаляват и вече са едва 1.4%.
Това е почти десет пъти по-малко от останалите страни в Евросъюза, показват данните на статистиците.
Начело в класацията е Швеция, където близо 40% от анкетираните в тази възрастова група са избрали да се обучават, независимо от напредването на годините си.
Даниел е на 56 години, като от близо 20 години работи като таксиметров шофьор. По професия обаче е шлосер-монтьор – специалност, придобита в техникум за средно образование.
„Много млад се ожених и децата като се пръкнаха, трябваше да тичам и да изкарвам пари. Тези деца искат да ядат. Те гладни няма да седят. А сега вече ми е късно. Тия младите да учат“, категоричен е Даниел Тодоров.
Според експерти е притеснителен фактът, че хората, решили да получат още знания, продължава да намалява с всяка година. В някои училища средният успех на зрелостниците по БЕЛ е под „среден“.
ВТУ се ангажира да върне у нас българските ученици зад граница (видео)
А половината от 15-годишните са под линията на функционалната неграмотност по математика, според международното изследване PISA.
„Ученето през целия живот е разпознато от държавата като приоритет. Но все още мерките, които се взимат, са насочени към директното създаване на заетост и по-малко към ученето. Повечето хора искат принципно да учат, но не намират време да го направят. Проблем е също така финансовата част, както и необходимостта от транспорт“, пояснява Зорница Иванова от ИПИ.
Обучаващите се в този образователен център са между 25 и 50 годишни. Освен постоянният интерес към компютърните курсове, се отчита и засилено търсене на уроците по сладкарство и готварство.
„В момента даже съм записала курсист, който се преквалифицира за ел. техник. Работил е като военен, но вече пенсионер. Някои хора се записват само за собствено самоизграждане. Имаме например курс по психология само за тази цел“, обяснява Христина Дреджиева, технически организатор в учебен център.
Даниел дава пример с дъщеря си, която в момента е на 32 години и учи за медицинска сестра.
„Те нека да учат, но да търсят това, което ще има реализация с него, а не само, като да иде да учи – едно, две, три висши и каква е файдата, като няма реализация“, коментира Даниел Тодоров.
Факт е, че в България дипломата не дава гаранция за работа, а много хора не са ангажирани по специалността си. Голяма част също се отказват от висше образование и предпочитат да започнат да изкарват пари повреме или веднага след гимазията.
Като добавим и грижите за семейството, придобиването на допълнителна квалификация става почти невъзможно.
Дали не трябва да се разработят социални програми, които да насърчават хората да добиват нови умения, за да се адаптират към нуждите на пазара на труда?
