Българин се върна от Лондон, за да съживява български села. Крум Балджийски вече е превърнал рушащи се къщи в махала Любница, край Ихтиман в зона за изкуство, в която е успял да привлече творци от цял свят. Макар да е само на час и половина път с кола от София, Любница е умиращо място, преди в нея да реши да се върне художникът Крум Балджийски, известен на Острова с артистичния си псевдоним Кром Багелски.
„Аз съм от дете тук, благодарение на дядо ми. Мисля, че около 2019 г. направихме първата резиденция, която беше в това училище зад мен. Имаше около 15 човека от осем различни държави. За около 10 дни успяхме да го изрисуваме почти цялото“, посочва той.
И така от развалините се ражда галерия на открито. „Това е било училище на три етажа, което означава, че е имало много деца. Мисля, че е имало доста популация в района. Казвало се е училище „Черешово топче“. Не съм сигурен кога е построено, но съм говорил с баби от района, които са учили тук тогава“, заявява художникът.
Днес бабите продължават да живеят чрез рисунките на Крум. „Проектът се казва „Изчезващ вид“ и просто ги виждам малко като едни герои, които ще изчезнат в един момент. Тези супер, здрави баби, които обикновено живеят сами в гората и планината. Събират си сами клоните и правят огън. Работят земята си сами. Мисля, че вече няма такива жени. Имам предвид изключително силни и оцеляващи жени. Понеже изчезват, започнах да ги рисувам. Това е първата, която направих. Обикновено проектите ми започват от този район. След това вече има на няколко места в България, има в Румъния, има и в Лондон вече две“, разказва Балджийски.
С всяка година стенописите в дивото стават все повече. Да ги рисуват идват художници чак от САЩ и Мексико. „Благодарение на интернет пак нещата биват видяни от много хора. Мисля, че точно тази атмосфера от абсолютно спокойствие, няма контакт на телефона, по-философски се работят нещата по този начин. И може би, точно това, че няма абсолютно никаква публика, освен диви животни, някак си това кара самия художник да направи нещо съвсем различно, отколкото ако бъде стрийт арт в града“, пояснява той.
Така напълно далечни и непознати хора вдъхват нов живот на рушащите се къщи в махала Любница. „По принцип самото нещо, когато се руши и обикновено е пълно с боклуци, има една меланхолична атмосфера на упадък. И когато ние го нарисуваме цялото нещо, всъщност от едно упаднало място, от тази депресивна атмосфера, се превръща в едно оптимистично място, като място изпълнено с култура и внася доста оптимизъм в самата атмосфера“, уточнява творецът.
„Понеже през последните години стана по-известно в България и извън, постоянно наблюдавам хора с мотори. Пристигат от време на време. Има доста хора, които пътуват до тук, за да видят мястото“, отбелязва Балджийски.
Опазването на българската природа е друго нещо заради коeто Крум зарязва подредения си живот в Лондон. „Върнах се понеже, когато рисувам в България и когато живея тук, намирам каузи на абсолютно всеки ъгъл. Просто каузата е нещо, което явно ме вдъхновява, работи за мен по този начин. Аз не съм роден в Лондон и каузите там ми бяха някак далечни. В България се чувствам като човек, който може да помогне по някакъв начин за всеки един проблем“, споделя той.
Рисува стенописи на национални герои върху училища. Превръща изоставен комин в енциклопедия по история. „Изрисувах един огромен, индустриален, бетонен комин в Дряново, което смени цялата атмосфера на града. Преди беше бетонен, стърчащ, грозен комин, а в момента е монументален, цветен паметник. Аз съм индустриален катерач, този адреналин ме кара да продължавам да рисувам още по-огромни неща. В момента се опитвам да нарисувам комина на Лаборатория за театър „Сфумато“ в София. Работя по въпроса. То е доста борба обикновено - да се намери финансиране, да се вземе разрешение какво да се рисува. Отнема години организация, преди да започне да се рисува и след това години, за да се нарисува“, подчертава художникът.
Въпреки това Крум не съжалява за решението си да се върне в родината. „Заради това ми харесва много, защото тук нещата тепърва започват да се възраждат от тази гледна точка със стенописите в сравнение с Лондон, където абсолютно всичко е нарисувано вече. Едва ли не, трябва да отидеш и да нарисуваш стена, която е на Банкси, например. В България е много по-лесно, защото има много свободни стени. Може би, разликата е, че има по-малко пари и повече стени. В Лондон има много пари, но почти никакви стени. Така, че за стенописец по принцип е много по-добре да си в държава като нашата“, твърди той.
