7 април – Ден на здравето... и диагноза за българската здравна система

Днес, 7 април, отбелязваме Световния ден на здравето – денят, в който уж трябва да благодарим на медиците, да се замислим за стойността на живота и здравето си, и да си пожелаем по-малко срещи с болници. В България обаче този ден все по-често звучи като ироничен коментар към състоянието на здравната ни система.

Вместо честване – черна хроника. Само през последните седмици:

• 5-годишно дете загина в зъболекарски кабинет – поставена пълна упойка и... няма връщане назад.
• Психично болен мъж избяга от болница и нападна хора – нямало охрана, имало една сестра и един санитар.
• Мъж с психичен срив не беше приет в нито една болница – нямало места. Той скочи от прозореца.
• Онкоболните не могат да намерят лекарството си в аптеките – уж има заместители, но никой не ги предлага.
• Спешни кабинети затварят – както е в Дупница, където месеци наред няма към кого да се обърнат хората при спешност.
• Болници без персонал, без техника, без пари – 1 лекар за 300 болни и сестра на 81 години – това не е кадър от черна комедия, а реалност в Раднево.

Всичко това не са просто новини, а симптоми на тежко хронично заболяване – липса на реформи, липса на визия и най-вече – липса на отговорност.

На 7 април, докато институциите си разменят благодарности и поздравления, хиляди лекари и сестри си дежурят на по две смени, хиляди пациенти обикалят от кабинет в кабинет, хиляди семейства чакат диагнози, лекарства, хоспитализации... и често – напразно.

Българската здравна система е на системно поддържано изкуствено дишане. Прехвърлят се отговорности, обещават се средства, чертаят се „пътища към реформи“ – но нищо съществено не се случва. Не и реално, не и за хората.

Затова днес, в Деня на здравето, вместо просто да честитим, нека припомним:

• Здравето не е само тема за речи – то е кауза за действие.
• Медиците не са виновни, че са останали малко – виновна е системата, която ги прогонва.
• Болният пациент не трябва да чака часове линейка – защото времето струва живот.
• А отговорните институции не могат да продължават да се правят на здрави, когато цялата система куца.

Здраве не се пожелава само – здраве се създава с воля, средства и грижа. И е крайно време да го разберем.