Акцията в Пловдив повдигна въпроси за неонацистките групи у нас (видео)

Акцията на полицията и ДАНС в Пловдив срещу радикалната организация „Кръв и чест“ отново постави на дневен ред въпроса за дейността на неонацистките групи в България, тяхното влияние и начина, по който службите следят подобни структури.

„През всичките тези години те са наблюдавани под една или друга форма“, коментира бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев.

Според изследователя от Центъра за изследване на демокрацията Росица Джекова организацията не е нова и отдавна е известна на службите. „Действително това не е нова организация и не би трябвало да е новина за службите за сигурност“, посочи тя за NOVA.

След действията на властите в Пловдив трима души получиха обвинения, като в ареста остана соченият за лидер на местния клон. По данни на разследващите активните членове на групата са около 30, а други приблизително 50 души са свързани с нея.

След акцията срещу „Кръв и чест“: Един остава в ареста, другите двама са освободени

Според информацията по случая бивш ресторант е бил превърнат в клуб, в който са били изложени свастики и други нацистки символи. Защитата обаче оспорва обвиненията и твърди, че няма доказателства и годно формулирано обвинение за проповядване на омраза.

Филип Гунев обърна внимание и на ролята на интернет пространството за дейността на подобни групи. „Съществуват онлайн форуми и затворени чат групи, като въпросът е как ще се интерпретират техните действия и кога може да се каже, че това не са просто сбирки, а форми на подбудителство“, обясни той.

Бившият заместник-министър определи като пресилени твърденията, че става въпрос за военизирани формирования, които се подготвят за завземане на властта. Според него част от активността на тези групи може да се изразява в идеологически срещи, четене на литература и физически тренировки.

„Какво друго да правят, освен да четат литература и да веят знамена – единият вариант е да пият алкохол, другият вариант е да се занимават с физическа активност“, допълни Гунев.

По думите му основният въпрос пред институциите е къде се намира границата между свободата на словото и разпространението на идеологии, които могат да насърчават омраза или насилие.

Росица Джекова припомни, че рисковете, свързани с подобни структури, са били изследвани още преди години. По думите ѝ мащабно проучване от 2015 г. е картографирало част от тези явления.

„Има множество данни, че през 2013 година се направи опит за регистрация на националистическа партия от десет различни организации, сред които беше и „Кръв и чест““, посочи Джекова.

Според нея фокусът не трябва да бъде поставян единствено върху конкретната организация. По-важно е да се проследи натрупването на предупредителни сигнали през годините, включително данните за престъпления от омраза с подобен мотив.

Джекова подчерта, че подобни прояви се наблюдават повече от десетилетие, а ключовият въпрос е доколко реална и мащабна е заплахата, която представляват тези групи, и какъв трябва да бъде отговорът на институциите.