Арестуваният за умишлено блъскане с кола на съпругата си русенец я е пребил месец по-рано (видео)

Окръжният съд в Русе постанови най-тежката мярка „задържане под стража“ за мъж, обвинен в нападение над съпругата си на 23 май. Според показанията на пострадалата – Сезян Хасанова – нападението е извършено посред бял ден на улицата. Мъжът ѝ първо умишлено блъснал автомобила ѝ, след което счупил стъклата с чук и стрелял с газов пистолет.

Първоначално съдът бе определил мярка „домашен арест“, но след ново разглеждане делото бе пренасочено и обвиняемият е задържан за постоянно. Мотивите: „висока степен на обществена опасност“.

Нападението е част от продължителен конфликт във връзка с развод между двамата, като Хасанова твърди, че вече е имала издадена заповед за защита срещу бившия си партньор. Според нея той многократно е нарушавал заповедта, включително чрез използване на трети лица, за да взема детето им.

След като случаят бе представен по NOVA, обвиняемият първо поискал право на отговор, но после по съвет на адвокатите си се е отказал от него и е изпратил писмена позиция. В нея отрича всички обвинения и твърди, че в досъдебното производство не съществуват доказателства за стрелба.

Пострадалата обаче настоява, че реална стрелба е имало, при това насочена към нея, а не във въздуха. Очаква да бъдат иззети записи от камери в района, които да потвърдят това. Тя разказва и че месец преди случилото се е била пребита от същия човек.

„Снощи за първи път от дните след случилото се спах спокойно. Благодаря на прокуратурата и съда. Той се опитва да ме изкара лъжкиня, но не се отказвам – ще се боря за себе си и за детето ни“, заяви Хасанова.

Домашното насилие не спира с подпис и печат

Случаят от Русе е поредното болезнено напомняне, че една съдебна заповед не е щит, ако зад нея не стоят решителни действия от страна на институциите. Докато законодателството се опитва да догони реалността, жени като Сезян Хасанова живеят в страх – с усещането, че животът им зависи не от закона, а от случайността.

И в този случай имаме всички симптоми на добре познат сценарий: заповед за защита, системни нарушения на забраната за контакт, ескалация до физическо нападение – и едва тогава реално задържане. Това е риск, който жертвите носят на гърба си, докато системата "се убеди" в опасността.

Опитите на обвиняемия да омаловажи инцидента, включително чрез писмена позиция и отказ от признание, не са изненада. Често в такива случаи следва класическа тактика: отричане, дискредитиране на жертвата, внушения за лъжа или дори психически проблем. Това не е само лична защита – това е насилие, прехвърлено в друго измерение: словото срещу достойнството.

Въпросът е: колко още жертви трябва да паднат в капана на „предпазни“ мерки, които не предпазват? Колко още деца ще растат в страх от собствения си родител, защото полицията, съдът или прокуратурата действат чак „след като се случи нещо“?

Докато заповедите за защита не се следят активно, а всяко нарушение не води до незабавна санкция, домашното насилие ще си остане тихото престъпление, което всички уж осъждаме, но малцина успяват да спрат.