Предложеният от Министерството на финансите данък върху свръхпечалбите на банките може да се отрази пряко върху джоба на гражданите. За това предупреди управителят на Българската народна банка Димитър Радев, който изрази сериозни резерви към планираното допълнително облагане на банковия сектор.
В официално изявление от 25 септември Радев посочва, че макар формално новият данък да трябва да бъде плащан от банките, част от финансовата тежест може да бъде прехвърлена върху техните клиенти.
Според него това би могло да доведе до по-скъпи кредити, по-строги условия за отпускане на заеми и промени в депозитните продукти.
Основното притеснение на управителя на БНБ е свързано с начина, по който банките биха реагирали на допълнителното данъчно облагане.
Една от възможностите е финансовите институции да ограничат дивидентите, които изплащат на своите акционери. Според Радев подобна реакция би имала сравнително ограничено въздействие върху икономиката.
Съществува обаче и друг сценарий – банките да компенсират допълнителните си разходи чрез промяна в условията за кредитиране.
Така домакинствата могат да се сблъскат с по-високи лихви или по-труден достъп до заеми, а предприятията – с по-скъпо финансиране на инвестиционните си проекти.
Радев уточнява, че действителният ефект зависи от конкуренцията между банките, капиталовото им състояние и развитието на кредитирането. Затова според него последствията трябва да бъдат предварително оценени, а не да се приемат за неизбежни.
Управителят на централната банка обръща внимание на още един важен момент – банковата печалба не е единствено източник на дивиденти или потенциални бюджетни приходи.
Част от нея се използва за натрупване на капитал, който позволява на банките да отпускат кредити, да поемат финансови рискове и да посрещат загуби при икономически кризи.
Именно затова БНБ изисква натрупването на капиталови буфери в периодите на благоприятно икономическо развитие.
Като пример Радев посочва кризата през 2020 г., когато банковата система предприе мерки за укрепване на капитала и ликвидността.
По време на пандемията банките приложиха и мораториум върху плащанията по определени кредити. Към септември същата година отсрочването обхващаше задължения за над 9 млрд. лева.
Според управителя на БНБ натрупаните резерви са позволили на финансовите институции да поемат временния натиск, докато домакинствата и предприятията получат повече време за преодоляване на икономическите затруднения.
Димитър Радев поставя под въпрос и предложения механизъм за изчисляване на допълнителния данък.
Министерството на финансите предвижда за основа да се използва исторически период, обхващащ годините от 2020 до 2025 г. Върху изчислената база трябва да бъде добавен определен праг, а печалбата над него да подлежи на допълнително облагане.
Според управителя на БНБ този подход може да създаде изкривена представа за действителните финансови резултати на банките.
Причината е, че разглежданият шестгодишен период включва пандемията, необичайно ниски лихви, инфлационен и енергиен шок и последвалите резки промени в лихвената среда.
Особено проблематична според Радев е 2020 г., когато банковите печалби са били значително по-ниски заради кризата.
Включването на тази година в изчисляването на средната историческа печалба може да доведе до ситуация, при която нормалното възстановяване на банковия сектор впоследствие да бъде отчетено като свръхпечалба.
Управителят напомня още, че през разглеждания период са нараснали банковите активи, кредитните портфейли и капиталът.
Затова според него по-високата печалба невинаги означава извънредна доходност. Тя може да бъде резултат и от увеличаването на мащаба на банковата дейност.
Каква е позицията на Министерството на финансите?
От финансовото министерство защитават предложението за въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбите през 2027 г.
Предвижда се обхватът му да не се ограничава само до банките, а да включва и други сектори, сред които застраховането, големите хранителни вериги, телекомуникациите, обменните бюра и дружествата за бързи кредити.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяснява, че идеята е чрез допълнителните приходи да се подпомогне държавният бюджет и да се осигури финансиране за данъчни облекчения за семействата с деца.
Според нея част от реализираните печалби се разпределят под формата на дивиденти, включително към чуждестранни компании майки, вместо да бъдат реинвестирани в българската икономика.
Финансовото министерство разглежда предложението и като мярка, която би могла да ограничи стимулите за повишаване на цените в засегнатите сектори.
Това е една от основните разлики между позициите на двете институции. Докато Министерството на финансите акцентира върху очакваните бюджетни приходи и възможността за допълнителна подкрепа на домакинствата, БНБ настоява да бъде оценено потенциалното отражение върху кредитите, инвестициите и икономическия растеж, пише Mediapool.
Димитър Радев предупреждава и за потенциални косвени последствия върху държавния бюджет.
Ако допълнителното облагане доведе до по-скъпо или по-ограничено кредитиране, според него това би могло да намали инвестициите и потреблението.
От своя страна по-слабата икономическа активност може да ограничи приходите от ДДС, корпоративни данъци, данъци върху доходите и осигурителни вноски.
Управителят на БНБ обръща внимание и на факта, че банките са сред основните инвеститори в държавни ценни книжа.
Според него евентуалните промени в капиталовите им позиции и инвестиционното им поведение могат да повлияят както върху финансирането на частния сектор, така и върху цената, на която държавата поема нов дълг.
Това са потенциални рискове, чиито размер и вероятност според Радев трябва да бъдат установени чрез подробна икономическа оценка.
Предложеният данък е част от подготвяните промени в данъчната политика за 2027 г. Окончателното решение за въвеждането му е в правомощията на правителството и Народното събрание.
БНБ настоява преди приемането на мярката да бъде изготвена цялостна оценка, която да обхваща ефекта върху кредитирането, банковия капитал, лихвените условия, инвестициите и бюджетните приходи.
Управителят на централната банка подчертава, че банковата система в момента е добре капитализирана, ликвидна и печеливша. Според него дебатът не е за непосредствен риск пред финансовата стабилност, а за дългосрочните икономически последствия от евентуалното допълнително облагане.
Дали данъкът ще донесе очакваните средства за бюджета и каква част от тежестта му може да достигне до банковите клиенти, предстои да бъде установено.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!