Необходимият нетен месечен доход, с който двама работещи родители и дете до 14 години могат да покриват основните си разходи, е достигнал 1491 евро през второто тримесечие на 2026 г. За един работещ човек, който живее сам, са необходими поне 828 евро чист доход месечно. Това показва последното наблюдение на КНСБ върху потребителските цени и заплатата за издръжка.
Спрямо края на март сумата за тричленното семейство се е увеличила с 18 евро, а необходимият доход за сам живеещ работещ – с 10 евро. На годишна база семейната издръжка е поскъпнала с 86 евро, а тази на един човек – с 48 евро, пише БНТ.
Според изчисленията на синдиката всеки от двамата родители в тричленно семейство трябва да получава по около 961 евро бруто, за да могат общите доходи да покрият базовите разходи. За сам живеещ работещ необходимото брутно възнаграждение е над 1067 евро месечно. КНСБ подчертава, че става дума за покриване на основни нужди като храна, жилище и битови сметки, а не за луксозно потребление.
Към май приблизително 1,49 млн. работещи, или 56,5% от наетите, са се осигурявали върху доход под необходимата заплата за издръжка от 1067 евро бруто. Броят им е намалял с около 42 000 души за година, но повече от половината работещи продължават да остават под изчисления от синдиката праг.
България остава с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз – 620 евро. Според анализа нейният нетен размер представлява едва между 55% и 60% от необходимия чист доход за издръжка на един работещ човек. За сравнение минималната заплата в Люксембург е над четири пъти по-висока.
Сред основните причини за увеличаването на разходите са по-високите цени на природния газ, електроенергията за бизнеса и петрола. Влияние оказват и нарастващите производствени цени при металите, химическите продукти, автомобилите и енергетиката, които постепенно се прехвърлят върху крайните цени за потребителите.
Само за храна и обществено хранене на един работещ човек вече са необходими около 332 евро месечно. На годишна база хранителните стоки са поскъпнали средно с 5,6%. По-сериозен ръст е отчетен при яйцата, зеленчуците и картофите, месото, захарните изделия, хляба и детските храни.
За първи път ръстът при нехранителните стоки и услуги изпреварва този при храните. На годишна база увеличението при нехранителната група е 6,5%, като по-високи разходи се отчитат при електроенергията, наемите, здравеопазването, образованието и свободното време.
КНСБ изчислява инфлация от 5,2% в България при средно 2,9% за Европейския съюз. Според Любослав Костов страната е сред петте държави, в които основните стоки и услуги поскъпват най-бързо. Доходите у нас са достигнали около 68% от средноевропейското равнище, докато цените на храните вече са на 91% от средните за ЕС.
Как статистиката изглежда в реалния живот показва семейството на Евгения и Велин Казакови от Варна. Двамата работят и отглеждат две деца на 8 и 12 години. Семейният им бюджет включва храна, сметки, кредит, дрехи, училищни занимания, тренировки и допълнителни уроци.
По думите им съдържанието на потребителската им кошница почти не се е променило, но цената ѝ се е увеличила значително. Семейството вече преценява много по-внимателно кои разходи може да си позволи и от какво трябва да се лиши, за да покрие останалите си нужди.
Велин Казаков смята, че за спокойно съществуване на семейство с две деца всеки от родителите трябва да получава около 2500 евро. Тази оценка е лично мнение и не съответства пряко на методиката на КНСБ, която изчислява необходимата сума за семейство с едно дете и обхваща основните, а не всички индивидуални разходи.
Основният извод на синдиката е, че увеличението на трудовите възнаграждения продължава да изостава от динамиката на цените. Според КНСБ доходите не трябва само да компенсират инфлацията, а да растат по-бързо от нея, за да може покупателната способност на българите действително да се доближава до европейските равнища.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!