Делата срещу болници и лекари растат, обезщетенията стават все по-високи

Броят на съдебните дела срещу болници и лекари в България се увеличава значително, като казусите стават все по-разнообразни. Все по-често се търси отговорност не само за медицински грешки, но и за нарушено право на информирано съгласие. Паралелно с това нарастват и размерите на обезщетенията, присъждани от съда.

Това показва ново изследване на адвокат Мария Шаркова, представено в книгата ѝ „Гражданска отговорност на медицинските специалисти и на лечебните заведения за вреди, причинени на пациенти“.

Делата се удвояват за 10 години

В последните три години у нас се завеждат между 90 и 100 дела годишно, докато в периода 2015–2019 г. те са били средно около 40, а преди 2015 г. – не повече от 20.
Според Шаркова този ръст не се дължи на влошено качество на медицинската помощ, а на по-голямата информираност на пациентите за правата им и на нарасналия интерес на юристите към здравното право.

От медицински грешки към етични нарушения

Докато в миналото повечето дела са били за грешно поставена диагноза, неправилни операции или усложнения при раждане, днес в съда се разглеждат и нови казуси:

• разгласяване на лична медицинска информация,

• предоставяне на невярна информация за здравословното състояние,

• неетично и грубо отношение към пациента.

Пример е случай в столична болница, при който майка получила грешна информация за резус фактора на новороденото си. Тя завела дело и съдът присъдил 4 000 лв. обезщетение, тъй като майката е била подложена на силен емоционален стрес и несигурност.

Дела за неправилна пренатална диагностика

Увеличават се и делата за грешки при диагностициране на плода по време на бременност. В някои случаи майки получават обезщетения, защото не са били информирани за сериозни аномалии на плода, които биха могли да повлияят на решението им за прекъсване на бременността.

Фокус върху информираното съгласие

Все по-често съдът разглежда дали пациентите са били предварително уведомени за възможни рискове и усложнения.
Дори когато медицинската намеса е извършена правилно, болницата може да носи отговорност, ако не е осигурила достатъчна информация.

Пример е случай на възрастна жена, починала след усложнение при високоспециализирана процедура. Въпреки че не е установена грешка, съдът отсъжда в полза на семейството ѝ, защото пациентката не е била предупредена за риска.

Обезщетенията – без ясни стандарти

Присъжданите суми значително нарастват, но остават непоследователни:

• за смърт на млад човек – 100 000 до 200 000 лв.,

• за тежки увреждания на ръка – 20 000 до 60 000 лв.,

• за почти пълна загуба на зрение – около 40 000 лв.,

• за временен хематом – 35 000 лв..

Шаркова посочва, че в някои случаи несъизмерими вреди се обезщетяват със сходни суми, което подкопава доверието в съдебната система.

Забавяния заради липса на експертизи

Много дела се проточват с 5–6 години само на една инстанция.
Основната причина е липсата на съдебни медици и на експерти от различни специалности, необходими за комплексните експертизи.
Понякога делата се блокират за години поради колегиални връзки и конфликт на интереси между вещи лица и ответни болници.

Позитивна тенденция: съдът става по-критичен

Все по-често магистратите не се ограничават само до експертизите, а анализират съвкупно всички доказателства – медицинска документация, свидетелски показания и научни данни.
Това се разглежда като крачка към по-справедливо правораздаване в чувствителната сфера на здравеопазването.

Шаркова заключава, че нарастващият брой дела е знак за повишено обществено внимание към безопасността на пациентите и за нуждата от последователна съдебна практика и по-добра медицинска експертиза.
„Когато пациентите имат доверие, че ще получат защита на правата си, и лекарите ще могат да работят спокойно и качествено“, подчертава тя.