Най-малко 263 килограма незаконен хайвер и около 6,5 тона есетрово месо и цели риби са конфискувани от властите в България, Румъния и Украйна за периода 2016–2025 г. Освен тях са иззети и големи количества забранени риболовни съоръжения. Това показва доклад на природозащитната организация WWF, изготвен въз основа на официални данни от трите държави.
Според анализа най-малко 3366 есетрови риби, или общо поне 6,5 тона, са били засегнати от документирани престъпления срещу дивата природа в района на Долен Дунав. Това е едно от последните местообитания на диви популации от тези силно застрашени риби.
Докладът регистрира общо 509 потвърдени случая на престъпления, свързани с есетри или използване на забранени риболовни уреди. Най-много са случаите в Румъния – 235, следвани от България със 175 и Украйна с 99.
„Незаконният риболов и трафикът продължават да представляват сериозна заплаха за възстановяването на дунавските есетри. Всяка риба, изгубена заради бракониерство, е крачка назад за популации, които вече са на ръба на изчезването“, заяви Беате Щрибел, ръководител на Инициативата за есетрите на WWF.
Над 45 километра незаконни риболовни съоръжения са конфискувани в България
Особено тревожни са данните за България. За десет години българските власти са конфискували 1250 незаконни кърмака – забранени риболовни съоръжения, използвани за улов на есетрови риби.
Методът е изключително жесток. При него се използват дълги въжета, оборудвани с множество големи куки, които закачат рибите за тялото, вместо да ги улавят чрез захапване на стръвта. Това често причинява тежки наранявания и страдания на животните.
Иззетите съоръжения са с обща дължина над 45 километра и съдържат приблизително 54 000 куки. В същото време официално конфискуваните есетрови риби в България за целия десетгодишен период са едва 25, посочват от WWF.
Бракониерството засяга последните популации на есетри
Докладът откроява няколко района, в които незаконният риболов съвпада с важни местообитания на есетровите риби. В България това е област Враца, в Румъния – окръг Тулча, а в Украйна – Одеска област.
От WWF обаче предупреждават, че броят на регистрираните нарушения не отразява непременно реалните мащаби на бракониерството. Той зависи от ефективността на контрола, начина на докладване и възможностите на институциите да достигат до съответните територии.
Показателен е и случаят с Украйна, където намаляването на регистрираните нарушения не означава непременно, че незаконният риболов е намалял. Войната затруднява достъпа до важни риболовни зони и контрола в части от делтата на Дунав и по Черноморското крайбрежие.
Според доклада и четирите останали местни вида есетрови риби в Дунав продължават да бъдат обект на незаконни дейности – чига, пъструга, руска есетра и моруна. Сред конфискуваните екземпляри има и моруни с дължина над два метра и тегло до 200 килограма.
Безсрочна забрана за улов на есетри в България
От 1 януари тази година влезе в сила безсрочна забрана за риболов на есетрови видове в българския участък на река Дунав и в Черно море. Тя е въведена със съвместна заповед на министрите на околната среда и водите и на земеделието и храните.
Забраната обхваща улова на белуга, руска есетра, пъструга и чига в българската акватория на Дунав и Черно море.
Данните на WWF показват, че въпреки предприетите мерки незаконният риболов и трафикът продължават да застрашават оцеляването на едни от най-древните и редки обитатели на европейските реки.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!