Одит на Сметната палата разкри, че социалните разходи растат по-бързо от икономиката

Социалните плащания в България са нараснали значително през последните шест години, подобрявайки защитата на уязвимите групи, но същевременно създавайки сериозен натиск върху държавния бюджет. Това показва одит на социалните плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) в Националния осигурителен институт (НОИ) за периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г.

Според Сметната палата провежданата социална политика е довела до изграждането на структурно небалансирана и финансово натоварена осигурително-социална система, която все повече разчита на трансфери от централния бюджет, вместо да се издържа със собствени приходи.

В доклада се предупреждава, че социалните разходи нарастват по-бързо от икономиката и приходите в държавата. Това създава дългосрочен фискален риск и налага предприемането на управленски мерки за гарантиране на устойчивостта на публичните финанси.

Одиторите препоръчват по-задълбочени предварителни оценки на въздействието при приемането на социални мерки, както и системно проследяване на техния кумулативен финансов ефект.

7,4 млрд. евро за социални плащания за шест години и половина

В рамките на одитирания период за социални плащания от бюджета на МТСП са изплатени 7,4 млрд. евро. Подпомогнати са над 5 милиона случаи и лица, като средномесечният им брой е около 765 хиляди.

Най-голям финансов ресурс е насочен към хората с увреждания и личната помощ. Плащанията по Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ възлизат общо на около 4,4 млрд. евро.

Според анализа сериозно влияние върху разходите оказват няколко нормативни промени.

Една от тях е промяната от юни 2023 г., когато основата за определяне на социалните помощи е заменена от гарантирания минимален доход с линията на бедност. Така базата за изчисление на помощите нараства от 75 лева на 504 лева през 2023 г., а през 2026 г. достига 764 лева. По оценка на одиторите това разширява кръга на правоимащите и води до значително увеличение на разходите.

Изплатените помощи по Закона за социално подпомагане нарастват със 110% и достигат 145 млн. лева през 2025 г.

Друг фактор е обвързването на възнагражденията на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата. За периода 2020–2026 г. тя се увеличава двойно, а разходите за възнагражденията на асистентите нарастват от 202 млн. лева през 2020 г. до 1,3 млрд. лева през 2025 г. Това създава и постоянен недостиг на средства, който налага допълнителни трансфери от централния бюджет.

Сериозно увеличение има и при еднократните помощи за ученици. След отпадането на доходния критерий и разширяването на обхвата до всички ученици от първи до четвърти клас през 2023 г. разходите нарастват почти девет пъти – от 9,47 млн. лева през 2020 г. до 73,31 млн. лева през 2025 г.

ДОО все повече зависи от държавния бюджет

Одитът установява сериозен дисбаланс и в бюджета на държавното обществено осигуряване. Макар приходите от осигурителни вноски почти да са се удвоили – от 7,88 млрд. лева през 2020 г. до 14,87 млрд. лева през 2025 г., разходите нарастват още по-бързо.

Консолидираните разходи на ДОО се увеличават от 14,28 млрд. лева през 2020 г. до 27,28 млрд. лева през 2025 г., или с 91%. За 2026 г. прогнозата е те да достигнат близо 30 млрд. лева.

В резултат покритието на разходите с приходи от осигурителни вноски намалява от 59,9% през 2020 г. до 54,9% през 2025 г. Над 45% от плащанията на осигурителната система вече се покриват с данъчни приходи от централния бюджет. Само за 2025 г. необходимият трансфер надхвърля 12 млрд. лева.

Одиторите отбелязват, че увеличението на осигурителните приходи се дължи основно на повишаването на минималния осигурителен доход, минималната работна заплата и инфлацията, а не толкова на реален икономически растеж.

Броят на осигурените лица за периода 2020–2025 г. нараства едва с 6,4%.

Същевременно максималният осигурителен доход се увеличава с 37,7%, което е по-малко от натрупаната инфлация от 41,3%. Според анализа това ограничава възможността за увеличаване на приходите от осигуряване на хората с по-високи доходи.

Пенсиите поглъщат все по-голяма част от бюджета

Най-сериозният разход в системата остава изплащането на пенсиите. Техният дял в общите разходи на ДОО нараства от 78% през 2020 г. до 89% към 30 юни 2026 г.

Сред причините за увеличението одиторите посочват няколко ключови промени през последните години.

През декември 2021 г. тежестта на една година осигурителен стаж е увеличена на 1,35, което води до служебно преизчисляване на всички пенсии и допълнителен разход от 449,1 млн. лева през 2022 г.

През юли 2022 г. COVID добавките от 60 лева са интегрирани в основния размер на пенсиите. Така временната мярка се превръща в постоянен разход, тъй като последващите увеличения по швейцарското правило се изчисляват върху по-висока база.

Допълнително влияние оказва и преизчисляването на старите пенсии през октомври 2022 г. То обхваща 928 000 пенсионери и води до постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лева годишно.

Особено показателно е увеличението на минималната пенсия с близо 188% за одитирания период. Според доклада това изпреварва ръста на средния размер на пенсиите, който е 155%.

В резултат 45,3% от пенсионерите в България получават минимална пенсия. Одиторите предупреждават, че тази тенденция намалява значението на реалния осигурителен принос и може да отслаби мотивацията на хората да се осигуряват върху действителните си доходи.

Повече разходи и за болнични

Промените в изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност също увеличават натиска върху бюджета на ДОО.

От януари 2024 г. работодателите заплащат първите два дни от болничния вместо първите три. Така разходът за третия ден се прехвърля към държавното обществено осигуряване.

Според одита това води до увеличение на разходите за временна неработоспособност с над 31% за една година, а през 2025 г. те нарастват с още 13% спрямо предходната.

В заключение одиторите посочват, че макар социалните мерки да подобряват защитата на уязвимите групи и жизнения стандарт на населението, натрупването на постоянни разходи без достатъчно съобразяване с приходната база поставя под въпрос финансовата устойчивост на системата.

Необходима е преоценка на начина, по който се планират и финансират социалните политики, така че подкрепата за нуждаещите се да бъде съчетана с дългосрочна стабилност на публичните финанси.