"Домът на ужасите": Жена, живяла в хосписа 4 години, разказва за насилието от първо лице (видео)

След разкритията на Министъра на правосъдието за ужасяващите условия в незаконния хоспис в село Ягода, една от потърпевшите разказва за ужаса. 74-годишната Милка Раева, която прекарала четири години там, подложена на насилие, лишения от храна и медицинска грижа.

Пред bTV тя разказва, „Голямата ми дъщеря ме докара в Ягода и ми каза един месец ще седиш, то станаха 4 години“.

Разкриха нов хоспис, свързан с "Дома на ужасите" в Ягода, този път в Самоковско (видео)

Жената разказва, че е била бита и оставяна болна, виждала дъщерите си само няколко пъти и живяла в постоянен страх.

„Заключват ни като кучета. Още в 6 часа. Дават 2 филии хляб и в тази горещина вътре, не отварят да влезе въздух, страх ги е да не избягаме. Много трудно прекарах, четири години. Бог ми помага. Много  хора умряха - гладни, без  доктори с рани, връзват ги, а вътре е страшна мръсотия“, спомня си жената.

Осем пенсионери от „Дома на ужасите“ в Старозагорско са в болница

Тя продължава, „Дават ми едни лекарства да умирам , ама аз не ги пия, аз ги хвъргам в тоалетната. Ако бях ги пила - досега да съм умряла. Началникът ми е казвал - ще ти  ударя една инжекция, ще те уморя.“

Шестима души са задържани по случая, включително медицинска сестра и санитарка от Спешна помощ – Стара Загора, както и бащата на един от собствениците на фирмата, стояща зад дома. Престоят в хосписа е струвал 990 лв. месечно на човек.

Милка днес се чувства спасена и мечтае за прегръдка от своите близки.

Случаят от село Ягода е поредното стряскащо доказателство за дълбоката липса на контрол и човечност в грижата за възрастните хора в България. Това, че един нелегален хоспис може да функционира с години, да прибира близо 1000 лв. месечно от всяко семейство и в същото време да подлага хората на физическо насилие, глад и изолация, е недопустимо.

Историята на Милка Раева не бива да бъде просто поредната трагедия, която ще забравим след няколко дни. Това е зов за системна промяна – в контрола, в нормативната уредба, в отговорността на институциите. Възрастните хора не са просто „потребители“, те са родители, баби, дядовци – хора, които заслужават уважение и достойни последни години.