Естония въвежда изкуствен интелект в училище, докато България залага на религия и забрани

Докато българското образование се насочва към въвеждането на нов предмет „Религии и добродетели“ и подготвя законова забрана за използване на мобилни телефони в училище, Естония, една от най-успешните образователни системи в Европа, тръгва в напълно противоположна посока, съобщава Булевард България.

Страната стартира мащабната инициатива AI Leap, чиято цел е до 2027 г. 58 000 ученици и 5 000 учители да получат безплатен достъп до най-съвременните AI инструменти. Вече се водят преговори с OpenAI, а първите, които ще започнат да работят с изкуствен интелект, ще бъдат 16–17-годишните ученици – още от септември тази година.

Резултатите от образователната стратегия на Естония са налице: според международното изследване PISA (2022) страната е на първо място в Европа по математика, наука и креативно мислене, и на второ по четене – след Ирландия. В същото време България остава в дъното на класацията.

В София се проведе пореден протест срещу религията в училище

Естонският подход към технологиите в училище е радикално различен от този в повечето европейски държави. Докато в страни като Великобритания и България се обсъждат или вече се прилагат забрани за използване на телефони, в Естония те се използват активно – като учебни инструменти. Не се насърчава забавлението, а конкретното им използване в учебния процес, зададено от учителите. Забрани няма – училищата сами решават правилата.

Министърът на образованието Кристина Калас подчертава, че забрана за използване на смартфон за ChatGPT, например, би изглеждала абсурдно в общество, където 16-годишните вече гласуват онлайн с телефона си. Според нея дигиталната ориентация на естонското общество и готовността на учителите да интегрират нови технологии са в основата на успеха.

Проектът AI Leap е следваща стъпка в дългогодишната дигитална стратегия на Естония, започнала още през 90-те с мащабни инвестиции в компютри и интернет за училищата. Целта сега е не просто да се изучава изкуствен интелект, а той да бъде използван като средство за обучение, което заменя остарели подходи като писане на есета и наизустяване. Фокусът се премества върху устни изпити, работа в екип и развитие на критично мислене.

„Имаме много малко време – или ще се научим да мислим по-бързо и по-дълбоко, или технологиите ще мислят вместо нас“, казва Калас.

Така, докато България насочва вниманието си към възпитателни дисциплини и рестрикции, Естония залага на дигитална свобода, критично мислене и активна работа с изкуствен интелект.

Разликата между подходите в образованието не е просто културна – тя е стратегическа. Докато едната страна подготвя учениците си за бъдещето, като ги учи да използват изкуствен интелект, другата изглежда все още се опитва да ги върне в миналото. Истината е, че технологиите няма да изчезнат от живота на децата – те вече са тук. Въпросът не е дали учениците ще ги използват, а как ще го правят.