Европейската комисия ни наказва заради "Информационно обслужване", но това не впечатлява управляващите

Въпреки че срещу България тече наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на правилата за обществени поръчки при възлагане на дейности по изграждане на информационни системи, правителството на Желязков продължава да разширява списъка с институции, които са задължени да работят с държавното дружество „Информационно обслужване“ без конкурс.

През юли кабинетът добави три нови структури – Министерството на културата, Националния иновационен фонд и Националния осигурителен институт (НОИ), като НОИ е вече 45-ата институция в списъка. На 17 юли, точно в деня, когато Брюксел обяви нов етап от наказателната процедура, правителството включи Комисията за защита на личните данни, а седмица по-рано – Държавна агенция „Архиви“.

Още през април бяха добавени Министерството на иновациите, Агенцията за малки и средни предприятия и Българската агенция за инвестиции. Това показва, че през цялата 2025 г. правителството последователно разширява обхвата на „Информационно обслужване“, въпреки предупрежденията от ЕС.

През декември 2024 г. ЕК откри наказателната процедура заради практиката дейностите да се възлагат директно и без конкурс, като се третират като „инхаус“ договори. През март кабинетът дори разшири функциите на дружеството, като му възложи и дейности по киберсигурност.

Интересен обрат настъпва с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) – ключова структура, която бе включена в списъка още през 2022 г. заради нуждата от по-добра защита след тежка кибератака срещу системите ѝ. Сега БАБХ е извадена от списъка, без официално обяснение, а на нейно място влиза Министерството на културата.

Коментарът на "Господарите"

Действията на правителството показват очевидно пренебрежение към европейските правила. Вместо да спре спорната практика и да потърси прозрачни механизми чрез обществени поръчки, кабинетът дори ускорява процеса, добавяйки нови институции към „Информационно обслужване“.

Това поведение създава сериозни рискове:

• България може да бъде изправена пред съдебно дело в Съда на ЕС, което би довело до значителни финансови санкции.

• Липсата на конкуренция блокира развитието на ИТ сектора, който остава изолиран от възможностите за участие в държавни проекти.

• Създава се монополен модел, който концентрира прекалено много власт и ресурси в едно държавно дружество, без реален контрол и отчетност.

Особено тревожен е фактът, че точно институция като БАБХ, която е била жертва на кибератака, е извадена от списъка, докато други с далеч по-ниска критичност, като Министерството на културата, се включват. Това поражда съмнения за политически и икономически мотиви, а не за стратегическо управление на киберсигурността.

Вместо да отстоява интересите на страната и да спазва европейските правила, правителството рискува да въвлече България в нов международен скандал, който ще плати обществото чрез глоби и загубено доверие в държавните институции.