Истанбул забранява храненето на бездомните кучета в името на „обществения ред“

Валийството на Истанбул е издало циркулярно писмо до всички общини в окръга, с което забранява храненето на бездомни кучета по улиците на града. Мярката се аргументира с „намаляване на рисковете за общественото здраве и безопасността на гражданите“ и се отнася особено до зони около болници, училища, летища, храмове, паркове, градини, крайпътни участъци и детски площадки. Органите на местната власт са задължени да следят стриктно за спазването на забраната. В документа се напомня и за вече предприетите мерки за прибиране на бездомните кучета от улиците и осигурените терени за изграждане на приюти във всяка община, като тези, които още не са създали такива, са призовани да го направят възможно най-скоро. По данни на турското правителство в градовете и селските райони на Турция обикалят над 4 милиона бездомни кучета. Миналата година Меджлисът прие специален закон за премахване на кучетата от улиците – текст, който защитниците на животните нарекоха „закон за избиването“, тъй като се опасяват от масово умъртвяване и пренаселени, неподдържани приюти. Темата се изостри отново след смъртта на момиче, нападнато от глутница в окръг Коня през март, когато турските министри на правосъдието и на вътрешните работи призоваха за още по-строг контрол над бездомните животни. Въпреки решението от август всички бездомни кучета в Истанбул спешно да бъдат прибрани от улиците, мярката все още не е напълно приложена.

Забраната да се хранят бездомните кучета на практика не решава проблема, а удря точно върху хората, които досега са компенсирали бездействието на институциите – доброволците и гражданите, които хранят и кастрират животни. В Турция властите от години лавират между обществените страхове от инциденти и натиска на защитници на животните, но законите все по-често се пишат в полза на „разчистване на улиците“, вместо на устойчив контрол чрез масова кастрация, регистрация и адекватни приюти. През последните месеци и у нас виждаме сходна линия – тежки случаи на жестокост към животни, мързеливи реакции на институциите и опит проблемът да се „прехвърли“ върху самите животни, вместо върху безотговорните стопани и липсата на контрол. От репортажи като тези за кучето Мая в „Разсадника“ и зверствата в Перник става ясно, че когато държавата отсъства, на сцената излизат насилието и саморазправата. Забраната в Истанбул е пример колко лесно може да се премине от официално „регулиране“ към легитимиране на жестокост – първо се санкционира храненето, после животните се обявяват за „опасни“ и следващата стъпка често е масово прибиране и евтаназия. Истинското решение и там, и тук минава през прозрачна политика: кастрационни програми, контрол на развъждането, регистър на стопаните, работеща полиция за животни и наказания за насилие. Всичко друго е удобен популизъм на гърба на най-беззащитните.