Маневра на Сарафов спря решение на Конституционния съд за нелегитимността на ВСС

Конституционният съд (КС) е бил на финална права да обяви, че членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат нямат конституционна легитимност да избират главен прокурор и председатели на върховните съдилища. Това решение обаче няма да бъде публикувано заради внезапните действия на Борислав Сарафов, които блокират процеса.

Проблемът тръгва от края на миналата година, когато парламентът прие промени в Закона за съдебната власт, които спряха ВСС от намерението им да изберат Сарафов за редовен главен прокурор. Макар да изглеждаше почти сигурен победител, съветът бе принуден да прекрати процедурата.

Сарафов обжалва пред Върховния административен съд (ВАС), който отнесе въпроса до Конституционния съд. Така КС трябваше да реши съществения проблем — има ли легитимност ВСС да взема ключови кадрови решения след като мандатът му е изтекъл още през 2022 г.

Според източници на Mediapool КС вече е имал подготвено решение, според което законът, лишаващ ВСС от това правомощие, е конституционно съобразен. На практика това щеше да означава, че ВСС с изтекъл мандат е нелегитимен да избира "тримата големи" в съдебната власт. Подобна позиция стъпва на прецедента от Съда на ЕС, който тази година окончателно делегитимира съдебния инспекторат заради продължаването му отвъд законния мандат.

Малко преди КС да излезе с решението, Сарафов изненадващо оттегля жалбата си пред ВАС — ход, който автоматично води и до прекратяване на делото пред КС. По този начин потенциално историческото решение няма да бъде постановено.

Източници в КС твърдят, че това действие изцяло обслужва Сарафов: решението на КС щеше окончателно да отреже възможността той някога да бъде избран за главен прокурор от състав с изтекъл мандат. Прекратяването на делото обаче оставя вратичка — ако законът бъде променен, шансовете му може да се възстановят.

Докладчик по делото в КС е съдия Орлин Колев — избраник на управляващото мнозинство и предпочетен от Бойко Борисов и Делян Пеевски пред други кандидати. Макар докладчикът да няма право да диктува крайното решение, той може да влияе върху темпа на делото — а след оттеглянето на жалбата процесът приключва.

Паралелно с това страната е в дълбока институционална криза. Българската съдебна власт функционира с ключови органи в състояние на продължителен мандатен вакуум. Съдебният инспекторат вече бе обявен от Съда на ЕС за нелегитимен, след като работи трети мандат без избор на нов състав. Решението на ЕС поставя аналогични въпроси и за ВСС, чийто мандат изтече през 2022 г.

Конституционният съд също признава в свое определение от 2024 г., че ситуацията във ВСС е идентична с тази при инспектората, но оставя органите да функционират по инерция. На този фон и самият Сарафов бе обявен за нелегитимен временно изпълняващ длъжността главен прокурор от Върховния касационен съд.

✍️ Кризата в съдебната власт вече не е политическа метафора, а юридически факт. България функционира с органи, чиито мандати са отдавна изтекли, а решенията им пораждат съмнения в конституционност. Ходът на Сарафов показва колко лесно правната система може да бъде манипулирана, когато решенията зависят от процесуални хватки, а не от принципи. Пропуснатото решение на КС щеше да сложи край на годините институционална аморфност, но вместо това оставя страната в правен вакуум и дава шанс за нови политически договорки.