Българската тол система от години е обект на остри политически и обществени спорове. Още при въвеждането ѝ тя беше определяна като „печатница за пари“, която трябва да донесе над 1 млрд. лева годишно за ремонт и поддръжка на пътищата, пише Mediapool. Критиците обаче я нарекоха „касичка на властта“, заради съмнения за изтичане на средства и липса на прозрачност. Пет години след старта тази цел най-накрая е постигната, но въпросите около управлението и ефективността на системата остават.
След повишение на тарифите, разширяване на платената пътна мрежа и смени в ръководството на Националното тол управление, приходите за 2025 г. се очаква да надхвърлят 1 млрд. лв. Въпреки това в проектобюджетите и средносрочната финансова рамка за следващите години липсват близо 38 млн. евро от очакваните постъпления за 2026 г., без управляващите да дават ясно обяснение. Още по-странно е, че за 2027 и 2028 г. не е предвиден ръст на приходите, въпреки увеличаващия се трафик и въвеждането на по-високи ставки за по-замърсяващите превозни средства.
АПИ пак раздава стотици милиони за поддръжка на тол системата
На този фон държавата се готви да подпише нов 5-годишен договор с австрийската компания „Капш“ за поддържане и надграждане на тол системата на стойност близо 160 млн. лв. без ДДС. Процедурата е „договаряне без предварително обявление“ – същата, която преди години Сметната палата определи като незаконна. Допълнително напрежение създава и фактът, че България няма достъп до изходния код на системата, което ограничава конкуренцията и поддържа олигопол при доставчиците.
Сравненията с други държави поставят под съмнение ефективността на българския модел. Чехия, след смяна на оператора и въвеждане на месечна публична отчетност, събира двойно повече приходи при сходен трафик и по-малко платени пътища. Румъния пък ще въведе тол система от 2026 г. срещу значително по-ниска цена, като държавата ще притежава изходния код и ще плаща по-ниски тарифи, което вече поражда дебат за бъдещите приходи.
ВАС ще разгледа дали МВР има право на достъп до данните от тол камерите
От 1 март 2026 г. в България се въвежда и компонент за CO₂ емисиите в тол таксите, с цел изпълнение на европейските изисквания и насърчаване на по-екологичен транспорт. Въпреки това превозвачите остават недоволни – според тях таксите са високи, пътната инфраструктура не отговаря на плащаното, а контролът и санкциите често са неравномерни и несправедливи.
Въпреки че принципът „плащаш според изминатото разстояние и замърсяването“ се приема като най-справедливия модел, експерти и браншът са единодушни, че без повече прозрачност, реална конкуренция и реформа в управлението, тол системата ще продължи да поражда съмнения и обществено недоверие, независимо кой е на власт.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!