Младите хора у нас вярват, че поколението им може да промени България

53% от младите хора у нас вярват, че тяхното поколение може да промени България, а 50% заявяват готовност да се включат в обществени процеси и формулиране на политики, стига да бъдат ангажирани с конкретна кауза. Данните са от Национално представително проучване „Младите могат – за да има смисъл, трябва да има диалог“ на социологическа агенция „Тренд“. Изследването е част от проекта „Младите могат“, изпълняван от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта. Проучването е проведено през май 2025 г. сред 800 души на възраст между 15 и 29 години, разделени във възрастови групи: 15–19 г., 20–24 г. и 25–29 г., информира БТА.

Промяната в обществото не минава само през политиката, отбеляза социологът Евелина Славкова. Важно е активното гражданско участие, а то може да премине дори през доброволчески дейности, в каквито са участвали 22% от анкетираните.

57% от младите вярват, че човек на тяхната възраст може да бъде успешен обществен и политически лидер. Тази вяра се сблъсква с три водещи бариери: негативни стереотипи към младите хора – според 36% от анкетираните; липса на възможности и подкрепа – посочена от 50%; дефицит на умения и подготовка за участие – според 44% от младите. Допълнително, 36% от младите споделят, че именно в семейството им е формирано негативно отношение към политиката.

Младите оценяват медиите, експертите и анализаторите средно с  „Добър 4“ по шестобалната система, като най-голямо доверие изразяват към родителите, следвани от приятелите, колегите и преподавателите.

Има огромна разлика между това какво искат да направят институциите, какви са приоритетите на Европа и какви са приоритетите на младите всъщност, каза Калина Крумова Захариева, председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“. Искаме да има младежко включване, но не ги подготвяме за това, допълни тя.

Терминът „младежко овластяване“ е неразбран от 81 на сто от младите хора. Според 46% той означава достъп до качествено образование. Трябва да си дадем сметка какви са причините да липсва диалог с младите по въпроса, отбеляза Захариева.

Младежкото овластяване е много важно и всеки млад човек трябва да знае, че може да намери своето място, каза председателят на Националното представителство на студентските съвети в България Ангел Стойков. Когато се говори за младежки политики, трябва да се знае, че „политика“ не е мръсна дума и може да се изрази в разговор за повишаване на ученическите стипендии или инициатива за осигуряване на средства за ремонт на студентските общежития. Важно е да чуваме добрите примери за участието и позицията на младите в обществото, отбеляза също той.