На международния ден срещу насилието: Черната статистика, която не искаме да чуем (Коментарът на редактора)

На 25 ноември, денят, в който със световен мащаб отбелязваме Международен ден за премахване на насилието срещу жените, не можем да затворим очи пред реалността на насилието, която засяга стотици хиляди жени в България — независимо от декларациите, кампаниите и политическите обещания. Тази жестока действителност се случва тук и сега, в домовете и улиците ни, а институциите, призвани да защитават, често се оказват хлабаво звено в един порочен кръг на мълчание, страх и безнаказаност.

Според данни на European Institute for Gender Equality (EIGE), в България 9,5% от жените са били подложени на физическо (включително заплахи) или сексуално насилие от домашен извършител през живота си.  Още по-обезпокоително е, че 21% от жените, които някога са имали партньор, са преживели поне един от трите вида - психологическо насилие, физическо (включително заплахи) или сексуално - от интимен партньор. Изследване на Национален статистически институт показва също, че 10,1 % от жените на възраст 17-84 години са изпитали насилие от партньор през последните пет години. 

Тези цифри не са просто статистика. Те са човешки животи, разрушени домове, съкровена болка и страх. И те са само онова, което е било докладвано. Защото когато говорим за насилие над жените в България, една от най-големите пречки остава именно мълчанието, обусловено от липсата на доверие в институциите, от страха на жертвите, че ще останат сами, че няма кой да ги защити.

Общественият дебат показва ясно, че институциите не функционират както трябва. Граждански организации алармират, че в България липсват точни и пълни данни, дефиниции за фемицид почти не са приети, кризисни центрове за настаняване на пострадали са крайно недостатъчни. През 2022 г. се отчита, че само за първите пет месеца жертвите на домашно насилие, регистрирани от полицията, са 1 738, сред които 1 194 жени и 409 деца - това е четири пъти повече спрямо полицейските данни за цялата 2021 г. Макар на пръв поглед това да звучи като пробив, всъщност то е сигнал, че данните са силно подценени - официално регистрираните случаи остават капка в морето на действителното насилие.

Защо жените не се подават по-често? Защото системата не им вдъхва сигурност. Защото сигналът може да доведе до ново насилие, до отпор, до пренебрегване. Защото виждаме, че макар законодателството да се променя - както отчита доклад за България от 2023 г., в който се отбелязват изменения на Наказателния кодекс и Закона за защита от домашното насилие - реалната превенция, координация и подкрепа са на практика слабо развити. Жените знаят, че домът невинаги е сигурно място; че институцията не винаги реагира навреме; че често ще трябва да се справят сами.

Това не е просто проблем на „семейни отношения“. Това е обществен въпрос, който засяга обществото като цяло - икономически, социално, морално. Насилието над жените лишава целите ни за равенство, справедливост и човешко достойнство. То поставя много въпроси: Какво означава „същинска защита“? Кой отговаря - полицията, прокуратурата, съдът, социалните служби? Каква е взаимовръзката между страха да се сигнализира и липсата на ефективна реакция? Каква е цената, която обществото плаща, когато се прави видимо, че „всичко е наред“, а всъщност не е?

Изправени пред тази картина, България не може да бъда горда с „напредък“, докато всяка трета жена не знае дали ще пре­живее бетона на страха. Докато институциите продължават да чакат изменението на закона или да обсъждат задачата „координация“ без да я изпълняват - рискът да разглеждаме насилието над жените като „личен проблем“, зад когото стоят „семейни драми“, остава огромен.

На този ден напомняме: промяната не е само в нови текстове на закони и обръщения по медиите. Промяната започва от доверие, започва с действие, започва с реформа, която да гарантира, че сигналът ще бъде чут и ще се последва от реакция. Без това остава формална кампания, а не истинско превъзмогване на насилието.

Жените заслужават дом свободен от страх. Обществото заслужава институции, които не само декларират, но и защитават. Наистина. И без повече жени в куфар.