Унгария публикува около 60 000 имена от архивите на комунистическите тайни служби в публична онлайн платформа. Решението е част от обещанията на премиера Петер Мадяр за разсекретяване на досиетата и осветляване на репресивния апарат на бившия режим.
Новата база данни позволява на гражданите свободно да търсят информация за сътрудници и агенти на държавна сигурност, действали преди падането на комунизма през 1989 г.
„Сега, 36 години по-късно, правим това, което беше обещано при смяната на режима“, заяви Мадяр при представянето на инициативата в Унгарския исторически архив на службите за държавна сигурност.
По думите му до февруари 2027 г. ще бъдат публикувани и допълнителни документи. Архивите обаче не са пълни. Част от досиетата са били унищожени по време на Унгарската революция през 1956 г., както и в последните години на комунистическото управление.
Мадяр призова гражданите да подхождат с достойнство и човечност към разкритията. Според него публикуването на документите може да постави много семейства пред болезнени истини за техни близки, включително починали роднини.
Досега унгарците можеха да получат достъп единствено до собствените си досиета или тези на определени близки. С новата платформа всеки може да проучва архивите и да търси имена свободно.
Разсекретяването идва десетилетия след края на комунистическия режим. Според Ройтерс последователните правителства не са предприели подобна стъпка заради липса на политическа воля.
В навечерието на публикуването на архивите бившият премиер Виктор Орбан заяви, че комунистическите тайни служби са се опитали да го вербуват по време на военната му служба. По думите му той е отказал и впоследствие е бил преследван от властта.
Онлайн платформата за търсене на архивите е достъпна на адрес: https://nyitottaktak.hu/
България закрива досиетата, докато Унгария ги отваря
Решението на Унгария да разсекрети десетки хиляди досиета на комунистическите тайни служби поставя неудобен въпрос пред България: защо 36 години след падането на тоталитарния режим у нас изглежда липсва политическа воля за подобно отношение към миналото?
Докато Будапеща предоставя свободен достъп до архивите на репресивния апарат, в България Комисията по досиетата беше закрита с решение на парламента. Институцията, която повече от 19 години разкриваше принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, прекрати дейността си, а архивът ѝ беше прехвърлен към Държавна агенция „Архиви“.
Това не е просто административна реорганизация. Комисията по досиетата беше един от малкото механизми, чрез които обществото получаваше систематична информация за мрежите и влиянието на бившите тайни служби в политиката, държавната администрация, медиите и публичния живот.
Унгарският пример показва, че разсекретяването може да бъде не само историческа задача, но и политически ангажимент. Петер Мадяр постави отварянето на архивите сред предизборните си обещания и го изпълни, въпреки че подобна стъпка неизбежно ще засегне лични и политически интереси.
В България обаче темата продължава да бъде третирана като приключена страница. Закриването на Комисията по досиетата засилва впечатлението, че държавата няма амбиция да задълбочи процеса на осветляване на комунистическото минало, а предпочита да го остави в рамките на вече направеното.
Истинското помирение с миналото не означава забрава, нито колективна вина. То предполага достъп до информация, историческа отговорност и възможност обществото да разбере механизмите, чрез които е функционирала репресивната система.
Унгария показа, че това може да бъде въпрос на политическа воля. България засега демонстрира обратната посока.
За да коментираш, трябва да влезеш
Вход / Регистрацияв профила си или да се регистрираш!