Ново изследване разкрива тревожни данни за психичното здраве на медиците

Едно от най-големите проучвания на европейския клон на Световната здравна организация (СЗО), публикувано по повод Световния ден на психичното здраве (10 октомври), показва тревожни данни за психичното здраве и условията на труд сред медицинските работници. Изследването се базира на отговорите на около 90 000 души от всички 27 държави членки на ЕС плюс Исландия и Норвегия, пише Mediapool.

НА ЖИВО: Дъждът не спря стотици млади медици и здравни работници да протестират за по-добри условия на труд (РЕПОРТАЖ)

Ключови констатации

Един от трима лекари и медицински сестри съобщава за депресия; един от десет е имал през последните 2 седмици мисли от типа „по-добре да съм мъртъв/самонараняване“ (т.нар. пасивни суицидни мисли). Тези мисли са предупредителен знак за повишен риск от бъдещо самоубийствено поведение.

Разпределението по държави е силно различно: в Латвия и Полша почти половината от анкетираните медици декларират депресия, докато в Дания и Исландия делът е най-нисък — около 15%.

В България 32% от анкетираните медици докладват за депресивни симптоми, а 21% — за тревожност, което поставя страната на средни нива в ЕС.

България обаче е сред страните с висока зависимост на медицинския персонал към алкохола (5% анкетираните). Преди нас са Франция (7%), Латвия (7%) и Литва (6%). Само около 1% от анкетираните докладват алкохолна зависимост в Дания, Италия, Нидерландия, Португалия.

По отношение на работното натоварване 29% от българските медици работят над 50 часа седмично; в скандинавските страни този дял е до 10%. Най-високи нива на извънреден труд декларират Гърция, Малта и Кипър (44–52%).

Други важни резултати

През последната година едни от трима медицински работници са били подложени на тормоз или заплахи на работното място; 10% са преживели физическо насилие или сексуален тормоз.

Един от четири лекари работи повече от 50 часа седмично.

Почти 32% от лекарите и 25% от медицинските сестри са на временни трудови договори, което увеличава тревожността за сигурността на работата.

Медицинските специалисти, които са жертви на насилие, работят дълги часове и нощни смени, показват по-високи нива на депресия, тревожност и суицидни мисли — честотата на суицидни мисли сред тях е приблизително двойна в сравнение с общото население.

Д-р Ханс Анри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, подчерта, че здравните системи са толкова силни, колкото са хората, които работят в тях. Той призова за конкретни мерки: нулева толерантност към насилието и тормоза в здравеопазването; реформа на сменния и извънредния труд; инвестиции в кадрово попълване и оптимизация на работните процеси. Също използване на дигитални технологии за облекчаване на натоварването и осигуряване на поверителна, безстигматична подкрепа за психичното здраве на персонала. Клуге също настоя здравните лидери да бъдат държани отговорни за създаването на безопасни и подкрепящи работни места.

Несъмнено мотивирани, но изтощени

Въпреки лошото психично здраве и тежките условия, 3 от 4 лекари и 2 от 3 медицински сестри все още изразяват силно чувство за цел и са предимно доволни от работата си. Това показва, че персоналът е мотивиран, но често изчерпан и се нуждае от персонализирана подкрепа, за да може да упражнява професията си безопасно и ефективно. Както посочва френската специализантка Мелани Дебарей, продължителното физическо и психическо изтощение може да доведе до лекарски грешки. Решенията включват стриктно прилагане на правила за работно време и адекватно финансиране.

Последствия за здравните системи

Неблагоприятните условия водят до реални последици: до 40% от работещите със симптоми на депресия са взимали болнични през последната година, а 11–34% обмислят да напуснат професията. Загубата на кадри ще увеличи времето за изчакване и ще намали качеството на грижата — в крайна сметка това струва както на пациентите, така и на обществото.

Проучването дава ясен сигнал: кризата с психичното здраве сред здравните работници е проблем на здравната сигурност, който застрашава функционирането на системите за здравеопазване. Необходим е системен отговор — политики, които намаляват насилието, прекомерното натоварване и несигурността на трудовите отношения, както и достъпна и конфиденциална помощ за психично здраве. Само така здравните системи ще могат да запазят своя основен ресурс — хората, които се грижат за нашето здраве.