Отново сме изяли хиляди тонове фалшиво сирене, а държавата отново не е разбрала

Почти 6000 тона имитиращо сирене с растителни мазнини са попаднали на трапезите ни само за първите шест месеца на 2025 г., показват данни на Министерството на земеделието и храните. Най-големи количества са произведени през март (1095 тона) и юни (1049 тона).

Официалната статистика сочи намаление спрямо миналата година – тогава за същия период бяха отчетени 6391 тона, но въпросът остава: защо въпреки десетките проверки държавата продължава да „не забелязва“ как фалшивите продукти масово заливат пазара?

Къде е проблемът?
– Имитиращите продукти често попадат в ресторанти, баничарници и хотели, особено при ол инклузив оферти.
– Вместо палмови мазнини, които поскъпнаха, производители залагат на повече вода и влагозадържащи вещества – законно, ако етикетът го посочва, но често клиентите не са информирани.
– Въпреки че доби­вът на прясно мляко се увеличава до 370 млн. литра, производството на истинско краве сирене намалява – малко над 36 000 тона, със 320 тона по-малко от миналата година.

Резултатът: потребителите плащат за „сирене“, което често няма нищо общо с истинския продукт, а институциите отчитат „контрол“, без да спрат практиките, които подкопават и пазара, и здравето на хората.

Време е за истински контрол, а не за празни отчети

Отново сме изяли хиляди тонове фалшиво сирене, отново държавата „не е разбрала“. Колко още години ще слушаме едни и същи оправдания – „няма сигнал“, „няма нарушение“, „проверяваме постоянно“ – докато на практика на пазара спокойно се продават имитиращи продукти като „истинско сирене“?

Това не е просто измама спрямо потребителите – това е подкопаване на целия млечен сектор, удря българските фермери и компрометира традицията на качествените ни млечни продукти.

Искаме ли да ядем истинска храна? Тогава е време институциите да излязат от удобния си сън и да започнат реални проверки – с конфискации, със санкции, със затваряне на обекти, които мамят хората. Докато това не се случи, „фалшивото сирене“ ще си остава част от ежедневието ни, а вината ще е на онези, които трябва да пазят интереса ни, но не го правят.